Любовта се случва, само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш, само когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов, даряваща любов – тогава даваш без никакви условия.
Първият вид, така наречена любов, произтича от дълбоката нужда на човека от другия, докато „даряващата любов“ или „душевната любов“ прелива от един зрял човек към друг поради изобилие. Тя залива човека. Ти я имаш и тя започва да се движи около теб точно както, когато запалиш една лампа, лъчите започват да се разпръскват в тъмнината.
Любовта е страничен продукт от човешката същност. Когато ти „си“, около теб има една аура на любов. Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, тогава ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двамата просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има… И естествено и двамата накрая се чувстват подведени, и двамата се чувстват измамени.
Можеш да попиташ който и да съпруг и която и да е съпруга, можеш да попиташ и които и да са влюбени – и двамата се чувстват измамени. Това че си считал, че другият я има, си е било твоя проекция – щом си имал погрешна проекция, другият какво може да направи? Твоята проекция е била разбита, другият не се е оказал в хармония с проекцията ти – това е всичко. Но другият човек не е длъжен да бъде или да живее според очакванията ти.
И ти си измамил другия… това е чувството на другия човек, защото той се е надявал, че любовта ще потече откъм теб. И двамата сте се надявали любовта да потече от другия, и двамата сте били празни – как би могло тогава любовта да се случи? В най-добрия случай можете да бъдете заедно нещастни. Преди сте били нещастни самостоятелно, поотделно, а сега можете да бъдете нещастни заедно. И помнете, когато двама души са нещастни заедно, това не е просто събиране, а умножение.
Били сте обезсърчени в самота, а сега заедно се чувствате обезсърчени. В това има нещо добро и то е, че можеш да хвърлиш отговорността върху другия – другият те прави нещастен, това му е хубавото. Можеш да се чувстваш спокоен : „С мен всичко е наред, обаче другият човек… Какво да правя с такава съпруга – противна, заядлива? Човек не може да не е нещастен Какво да го правя тоя съпруг – грозен, скръндза?“ Сега можеш да хвърлиш вината върху другия, намерил си изкупителна жертва. Но нещастието си остава и се умножава.
Ето го значи парадокса: тези, които се влюбват, нямат никаква любов, затова се влюбват. И тъй като нямат никаква любов, не могат да дават. И още нещо, един незрял човек винаги се влюбва в друг незрял човек, защото само те могат да си разберат един другиму езика. Зрелият човек обича друг зрял човек. Незрелият човек обича незрял човек.
Можеш да продължиш да сменяш своя съпруг или своята съпруга хиляда и един пъти и все отново ще попадаш на същия тип жена, и същото нещастие ще се повтаря – в различни форми и нюанси, но пак същото нещастие, почти същото. Можеш да смениш съпругата, но ти не си се променил – кой тогава ще избере новата жена? Ти ще я избереш. Тогава изборът ще дойде отново от твоята незрялост. И отново ще избереш същия тип жена.
