Ако силно искате някое от вашите желания да се изпълни, прочетете тази притча, която показва, че като за много други неща човек е склонен да се лакоми, дори и когато става въпрос за мечти.

Веднъж млад император решил да обиколи владенията си, а при вида на свитата всеки човек от народа се прекланял до земята. По негов знак ковчежникът хвърлял медни монети на бедните.

Тогава неочаквано се появил монах с раздърпани дрехи и дървена чаша в ръка за подаяния. Стражата се опитала да блъсне монаха, но императорът го видял и веднага до спрял.

Изненадващо за цялата тълпа, той прегърнал бедния монах, коленичил пред него и целунал крайчеца на дрехата му.

– Добре дошъл, татко – казал радостно императорът

– Само минавам от тук, сине. Това вече не са мои владения, а твои – отговорил му бедният монах.

Синът поискал да направи нещо хубаво за баща си и като видял полупразната чаша в ръката му, заповядал да я напълнят с монети. Преди да успее да каже и дума, ковчежникът носил цяла торба с монети. Слагали ги в чашата, но тя остава все така празна. Носели се втора и трета торба с монети, но чаша все не се пълнела.

– Що за дяволска чаша е това – попитал императорът.

– Това е чашата на желанията – отговорил баща му. Колкото ѝ да я пълниш, човешката алчност и лакомия се оказват ненаситни. Непрекъснато искаме още и още и забравяме да се радваме на това, което вече имаме.