Д-р Здравко Арнаудов е един от малкото откровени лекари, които разбиват на пух и прах здравословтите заблуди на съвременното общество.

Той вече е популярен сред търсещите спасение от безбройните модерни съвети за здравословен начин на живот, диети, рецепти с био продукти, които рисковано вменяват все повече заболявания, от които да се лекуваме.

Д-р Арнаудов обяснява базисни понятия за природосъобразния начин на живот, без да залита в крайности и да цели да продава, а статиите му са с мисия – да се успокоим по истеричната тема „здраве“, която в световен план вече докарва повече вреди, отколкото ползи.

Бихте ли ни обяснили какво точно е глутенът?

Самият глутен е протеинът, който се намира в пшеницата и включва белтъците глиадин, глутенин. Протеините в ечимика и ръжта са ордини и селини. Те също активират болестта. Всъщност това са различни видове протеинови фракции, които са под общото понятие глутен. Това понятие се използва научно, когато се определя провокатора на болестта целиакия, известна още като глутенова ентеропатия.

Когато говорим за глутеновата непоносимост трябва ясно да разделим нещата на две – реалното заболяване целиакия, от една страна, а от друга – легендата за глутеновата непоносимост, която на практика е един маркетингов трик. Един измислен фокус, който създава един нов пазар и обслужва продажбите му. Болестта целиакия се проявява от ранна детска възраст и протича с типични симптоми. Ако допуснем, че има глутенова непоносимст в по-късна възраст, то тя се доказва с биопсия от лигавицата на червата и серологични тестове. В България реално регистрирани пациенти, които получават терапия и грижи от Националната здравноосигурителна каса, са около 200 души.

Модерният свят обаче вече е убеден, че глутеновата непоносимост е често срещано реално заболяване.

Симптомите на глутенова непоносимст без целиакия, това е диагнозата на „модерното“ поколение, са много общи и неспецифични.

Вече има много сериозни изследвания по темата, публикувани в академични издания като „Бритиш медикъл джърнъл“. Публикувано е проучване с плацебо спрямо глутен. То е „заслепено“, т.е. никой не знае какво взима и се отчита, че само 16% от изследваните са споделили симптоми на глутенова непоносимост. Когато обаче се използва нонцебо (обратното на плацебото, б.а.) – казват на пациентите, че пият глутен, а всъщност им дават талк, тогава 80% от пациентите са получили глутенова непоносимост.

Огледайте се около себе си – колко души над 50 години имат глутенова непоносимост? Ето едно емпирично доказателство от ежедневието, че този пазар е мода и то предимно сред младото поколение. Да сравним и съотношението жени/мъже и ще определим профила на клиента за безглутенова диета.

В кои храни се съдържа глутен?

В зърнените храни – най-вече в пшеницата, също в ечемика и в ръжта. Малки количества има и в овеса, но той много рядко активира болестта, ако въобще го прави.

В кои други храни се добавят съставки, съдържащи глутен?

Ако в някоя храна има някакво брашно, което съдържа глутен, то тази храна ще съдържа и глутен. В яйцата и олиото няма глутен, но в майонезата, ако има, запитайте се това майонеза ли е?!

Откъде идва модата на „глутеновата непоносимост“?

Като човек, който се занимава с маркетинг, мога да ви кажа, че постулатът „изследвайте нуждите на потребители, за да ги удоволетворите“ вече не работи. Сега се практикува „измисляйте нужди на клиентите си и им предлагайте решения за тях“. За мен глутеновата непоносимост е изцяло маркетингово понятие, което е свързано с пари. Само за сравнение ще ви кажа, че един безглутенов хляб, който на практика е от фураж за животни, струва близо 10 лева. Бисквитките са 5-6 лева. Представете си колко евтини продукти се оскъпяват, под надслова „без глутен“.

Тази мода е част от общата тенденция да се търсят начини да продаваме нещо, като му придадем форма, която лесно се възприема и предава. Когато създадете един проблем, преекспонирате го и го предложите на хората, той се завихря, грабва емоционално масата и всеки започва да приписва неопределените си симптоми на този проблем, вместо да се замисли за истинските си проблеми. Защото „глутенова непоносимост“ е нещо с много общи симптоми – депресия, умора, неразположеност – все неща, които се свързват повече с психика, отколкото с органичен проблем.

Как тогава хората да знаят кога имат реални симптоми на заболяване?

Много е важно да се прави разлика между следните неща: непоносимост, алергия, автоимунно заболяване и внушение. Непоносимостта най-често се свързва с липсата на някакъв ензим – нещо, което не може да обработи даден протеин, въглехидрат или друго вещество. Алергия пък може да имате към всичко. Един път отключен, автоимунният процес трябва да се лекува за цял живот. Внушението може да имитира всичко. Но това се преценява само от специалисти, не се самодиагностицира.

Популярно е при диети за отслабване е да се изключват храни, съдържащи глутен – правилно ли е това?

Категорично не. Според редица проучвания пациенти, които нямат нужда от безглутенова диета, а се лишават от продукти, които съдържат глутен, губят полезни вещества и увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.

А за какво служи глутенът?

За подобряване качеството на хляба. Затова от пшеницата става хубав хляб, а от овеса – не. Тъй като глутенът не може да бъде извлечен от пшеницата, тя се замества обикновено с овес, царевица или ориз и се нарича безглутенов хляб.

Ако един човек няма целиакия, глутенът за него нито е вреден, нито е полезен. Той просто е един подобрител на хляба. Проблем има, когато заради глутена се изключи напълно пшеницата от менюто, защото в нея има много полезни неща. Ако се лишаваме от глутен, без да имаме проблем с него, ние се лишаваме и от много полезни вещества и по този начин си вредим. Ако имаме доказана целиакия трябва да изключим от менюто си глутена, тогава избираме от двете злини по-малката.

Източник: Зона Фарма