Никой от нас не може да предскаже, кога ще настъпи смъртта. Все пак лекарите и медицинските сестри, които работят с тежкоболни, знаят, че приближаването на смъртта се съпровожда от определени симптоми. 

1. Загуба на апетит
Потребността на организма от енергия става все по-малка. Болният може да започне да се противи към храната или да предпочита само определено ястие, например каша. Най-напред умиращият човек се отказва от месото, тъй като слабият организъм трудно го преработва. После и най-любимите блюда вече не събуждат никакъв апетит. Преди края болният често не може физически да преглътне това, което е в устата му. Не бива да храним умиращия човек насила, колкото и да ви е мъчно, че той не яде. Давайте му от време на време по малко вода, лед или сладолед. За да не пресъхват устните, мокрете ги с влажен тампон или ги намазвайте с балсам за устни.

2. Прекомерна умора и сънливост
На прага на смрътта човекът необичайно много спи и става все по-трудно да го събудиш. Обмяната на веществата се забавя, а приемът на недостатъчно храна води до обезводняване, което включва защитен механизъм и организмът се потапя в сън. Нека спи, не отказвайте това на болния човек. Не го ръчкайте да се събужда. И помнете, че каквото и да кажете на човек в такова състояние, той е способен да ви чуе и запомни, колкото и дълбок да ви се струва сънят му. В края на краищата дори в кома хората понякога чуват и осъзнават думите, адресирани към тях.

3. Физическа слабост
Заради загубата на апетит и произтичащия от това недостиг на енергия, умирящият не може да извършва сам дори най-прости неща, като да се обърне на една страна, да си повдине главата или да отпие сок през сламка. Всичко, което можете да направите, е да му осигурите максимум комфорт.

4. Замъгляване на съзнанието и дезориентация
Органите на тялото един по един започват да отказват, в това число и главният мозък. Човекът може да спре да разбира къде и кой е с него, може да заговори безсмислици или да буйства в постелята. Трябва да запазите спокойствие. Всеки път, когато приближавате към леглото му, представяйте се по име и говорете тихо и меко.

5. Затруднено дишане
Дишането на умиращия става насечено и неравно. Често пред прага на смъртта се наблюдава така нареченото дишане на Чейн и Стокс – редките и повърхностни дихателни движения постепенно стават по-дълбоки и продължителни, после отново отслабват и се разреждат, следва пауза и цикълът отново се повтаря. Понякога умиращият хърка и диша по-шумно от обикновено. В такава ситуация може да се помогне, като главата на болния се повдигне на допълнителна възглавница.

6. Самоизолация
Тъй като жизнените сили угасват, човекът губи интерес към случващото се около него. Той може да спре да разговаря или да отговаря на въпроси, или просто ще се отвърне от всички. Това е естествена част от умирането и не е по ваша вина. Покажете на „пътника“, че сте до него, като просто го докоснете или вземете ръката му своята, ако той не е против. Поговорете с него, дори беседата да е монолог.

7. Затруднения с уринирането
Тъй като в организма постъпва все по-малко вода, а бъбреците работят все по-зле, умиращият ходи по малка нужда наистина малко, а урината има кафеникав или червеникав оттенък. Затова в хосписите в последните дни от живота се поставя катетър. Заради бъбречната недостатъчност в кръвта се увеличава количеството на токсините, което води до тихо изпадане в кома и спокойна смърт.

8. Отекли крака
Когато бъбреците откажат, биологичните течности вместо да се изпускат навън, се натрупват в тялото, най-вече в краката. Това е причината за отеклите крака на умиращите. Тук нищо не може да се направи, а и няма смисъл – отоците са страничен ефект на приближаващата смърт, а не причина за нея.

9. Ледени пръсти на краката и ръцете
Няколко часа или минути преди смъртта кръвта се отдръпва от периферните органи, за да поддържа жизненоважните. По тази причина крайниците стават чувствително по-студени, а ноктите могат да добият белезникав или синкав оттенък. Можете да дадете на умиращия повече комфорт с топло одеало.

10. Венозни петна
На бледата кожа се появява харакретна плетеница от пурпурни, червеникави или синкави петна – резултат от влошеното кръвообращение и неравномерното запълване на вените с кръв. Най-напред тези петна се появяват по петите и стъпалата.