Ракът е модерна, създадена от човека болест, причинявана от фактори на околната среда като замърсяване и неправилно хранене, твърди изследване на учени от Университета на Манчестър, съобщава Physorg.
Проучването на тленни останки и писмени сведения от древен Египет и Гърция, както и от по-ранни периоди, извършени от Центъра за Биомедицинска египтология в Манчестър е публикувано в сп. „Нейчър”. То включва първата хистологична диагноза на рак в египетска мумия.
Намирането на само един случай на болестта при изследването на стотици египетски мумии, като се има предвид и много рядкото й споменаване в писмените източници, показва, че ракът е бил изключително рядко срещан в древността. Заболяването фактически започва настъплението си след началото индустриалната революция, особено ракът при децата. Това доказва, че надигането на рака не се дължи само на увеличената продължителност на живота.
Проф. Дейвид Розали от Факултета по науки за живота в Манчестър казва: „В развитите общества ракът е на второ място след сърдечно-съдовите заболявания като причина за смърт. Но в древността той много рядко е смъртоносен. Няма нищо в естествената среда, която може да предизвика рак. Така че остава той да е болест, създадена от човека, свързана със замърсяването и промените в нашето хранене и начин на живот. „
Според Розали „Най-важното нещо в нашето изследване е, че то вкарва това заболяване в историческа перспектива. Така може да се изказват обосновани твърдения за процентите на онкозаболявания в различни общества. „
Данните включват първата по рода си хистологична диагноза на рак в египетски мумии от проф. Майкъл Цимерман, гост-професор в Манчестър. Той диагностицира рак на ректума в неназована мумия, „обикновен човек“, живял в оазиса Дакле през епохата на Птоломеите (200-400 г. пр.Хр).
В древността не е имало развита хирургия, затова следите от рак би трябвало да останат във всички случаи. Липсата на тумори в мумиите трябва да се тълкува като знак за тяхната рядкост в древността. Екипът проучил и писмени сведения от древна Гърция, от която няма достатъчно тленни останки. Следите от рак в животински вкаменелости, примати и първобитните хора са оскъдни – няколко десетки, предимно спорни.
Доскоро се смяташе, че малката продължителност на живота на хората в древността не е позволявала развитието на рак. Статистически това е вярно, но хората в древен Египет и Гърция са живели достатъчно дълго, за развитието на такива заболявания като атеросклероза и остеопороза. А днес костните тумори засягат предимно млади хора.
Друго обяснение за липсата на тумори в древни останки е, че изродената тъкан може да не е добре запазена. Д-р Цимерман обаче извършил експериментални проучвания, които показват, че мумифицирането запазва следите от злокачествени заболявания и тумори дори по-добре от нормалните тъкани. Въпреки тази констатация, стотици мумии от всички части на света, са били прегледани, и все още има само две публикации за микроскопски потвърждения на рак. Радиационните изследвания на мумиите от музея в Кайро и музеи в Европа също не разкриват доказателства за рак.
Едва през 17-ти век се появяват сведения за операции на рак на гърдата и други тумори. От тогава насам се „първооткриват“ и различни особени тумори – като рака на скротума, характерен за коминочистачите от 1775 г., ракът на носоглътката при смъркащите енфие от 1761 г. и болестта на Ходжкин от 1832 г.
Простото горене на изкопаеми горива може би не е основен фактор за рака. И в древен Египет са се отоплявали и готвели на дърва, опушвали са се с благовония. Друго интересно наблюдение е, че сравнително развитата древноегипетска медицина е лекувала много болежки, например с целина са се церели болки в гърба, но не е било предвидено нищо срещу рак.
Източник: Obekti.bg
