Тикат ни към албанския модел „Какво искаме ние, родолюбивите българи: Законът да е равен за всички. Нищо друго.
Някой, обаче, има интерес… да не обслужва българския интерес!..”, каза пред Дир.бг Марин Маринов от Българска асоциация на частните детективи.
Марин Маринов е първият частен детектив у нас. Преди 1990-а е работил в системата на МВР. След Десети ноември основава Българска асоциация на частните детективи. Маринов едва не загуби живота си от куршум при покушението над Иво Карамански, но това не го отказа от работата му. Активен участник е във всички мащабни патриотични мероприятия из страната, както и в в различни граждански протести. Определя себе си като „моторист и родолюбец”. Винаги е бил на „барикадата” на националния интерес. Беше един от активните участници в протестите по време на ромските размирици в Мечка, Катуница, Гърмен, Асеновград…
Ето какво каза той по повод на тези брожения пред Дир.бг:
– Г-н Маринов, последните години бяхте пряк свидетел и участник в националните протести срещу ромските безчинства. Какви са вашите наблюдения и изводи от ставащото?
– Бях на много места и мога да ви кажа, че положението навсякъде е едно и също. Отговорът на причините за циганските безчинства ще го намерите в едно видео от Пловдив, снимано в циганската махала. То е много показателно на какво стъпва циганската самоувереност. В това видео циганските барони обясняват, че циганите няма да бъдат закачани, с други думи – санкционирани за нищо, ако гласуват за една определена партия. Ето по този начин се стигна дотук – последно, в Асеновград. За мен циганският въпрос вече стана неразрешим. Нещата са изпуснати. Политици използват гласовете на циганите, и оттам идва огромният проблем. Аз съм работил преди 90-те в Трето районно управление на МВР в София. В нашия район беше най-голямата циганска махала – Факултета. И мога да ви кажа, че тогава нямахме някакви сериозни проблеми с циганската престъпност. Циганите не само бяха по-кротки, ами имаха респект и уважение към органите на реда. Техните лидери общуваха с нас и с тяхна помощ се създаваха някакви условия за ред. Циганите, няма какво да го усукваме, като цяло са една предразположена към престъпност прослойка. Няма да анализирам причините за това – те са известни. Правя и уговорката, че не говоря за всички цигани, а за по-голямата част от този етнос. Най-лошото е, че те се водят български граждани, а самите те не се самоопределят като българи. Дори много агресивно се обявяват за НЕ българи. В това е големият етнически проблем. Проблем има, колкото и политиците ни да си затварят очите пред него. Те не си дават сметка, че в обществото ни тлее и зарежда сили „бомба със закъснител”.
Според много политолози, нас ни чака албанският модел. Има такива международни интереси, няма какво да се лъжем. Целта е да се създаде едно такова напрежение в страната и то така да се подклажда, че в един момент сериозно да избухне. И ако сега, веднага не се вземат мерки, това е неизбежно – то ще се случи. Какво искаме ние, родолюбивите българи: Законът да е равен за всички. Нищо друго. Някой, обаче, има интерес… да не обслужва българския интерес!…
– Мнозина обвиняват Тодор Живков за „онова” постановление за уседналост на циганите. Според тях така са възникнали циганските гета…
– Не, напротив. По време на соца имаше някаква стратегия по този въпрос, която реално можеше да доведе до частична интеграция. Правеха се сериозни опити в тази посока. Аз например, ще ви кажа като пряк свидетел, че навремето, докато работех в милицията, назначиха няколко цигани на работа при нас, в районното управление. Искам да ви кажа, че месец след като ги назначиха , тия „служители на реда” обраха една каса, и ги уволниха. Казвам ви случай, на който съм свидетел – не съм си го измислил. Що се отнася до уседналостта, по онова време, за което говоря, циганите ги разселваха по първите етажи на блоковете в кв. „Люлин“ и другаде, с цел да ги интегрират с другите живущи там. Идеята беше циганите да заживеят сред българите, а не в затворени гета. И резултатът беше добър – хората си живееха кротко, нямаше междусъседски проблеми между цигани и българи. Ще ви кажа нещо от моите наблюдения: Циганинът става агресивен, когато е в голяма група – тогава той придобива кураж. Престъпността вирее там, където циганите образуват общност – стават „глутница“, образно казано. И веднага ще подкрепя тази теза с примери: Вижте къде възникват „пожарите“?- Там, където са се образували големи цигански гета. В столичния квартал „Люлин“ например има много цигани, но те не са в група и проблемите, общо взето, са по-малко с тях. Проблемите стават големи там, където циганите са група. Аз искам да ви кажа, че когато правихме протестите през 2011 г., с нас имаше и цигани, които са се интегрирали и са станали хора с друго самосъзнание. Но това е дълъг процес – трудно се постига, когато вече нещата са стигнали дотук – до такава голяма нетърпимост, каквато имаме днес и която – пак казвам – политиците ни я направиха. Въпреки това, аз съм привърженик на стратегията с разселването – пръсването на циганите сред останалото население. Да няма струпване, каквото има в кв. „Кремиковци“ в Гърмен, в пловдивския квартал „Столипиново”, и другаде. Много е важно и как се държи по тези места местната власт. Дали я кара по законите, така че те да са равни за всички, или си затваря очите пред циганските безчинства.
Знаете ли, че с нас наскоро в Асеновград, дойдоха хора от Гърмен, заедно да протестираме? – Защото в Гърмен само привидно всичко е отшумяло – там остана едно опасно ядро, срещу което никой не прави нищо. Кметицата само лъже и не предприема никакви реални действия срещу него. Т.е. проблемът „спи”, но всеки един момент може да се „пробуди”. Това е истината.
– Образованието и възпитанието в патриотизъм, биха ли помогнали?
– Бях по тържествата за Левски и останах очарован от организацията на мероприятието в родния град на Дякона. Забелязвам и нещо друго напоследък – че интересът на хората към личността на личности като Васил Левски става все по-голям. Забелязвам и че много млади хора се обръщат назад към миналото, и търсят примерите на родолюбие и патриотизъм, на саможертва, в името на родината.
– Какво, според вас, провокира този засилен интерес?
Нали помните, че навремето един ученик беше ни разгневил с думите, че Левски е… „отбор“… – Винаги е имало необразовани хора и образовани соросоидни типове, които се опитват да подтискат патриотичния подем. Доктрината на тези хора е, че е няма нужда от отделни нации. Националното самосъзнание пречи на глобализацията. Левски е пример, който ни учи на неща, които не са изгодни на сегашните европейски и нашенски политици. Левски е име, което напомня за турското робство, а това е в пълно противоречие с политиката на нашите държавници спрямо Турция. Изобщо, Левски и други национални герои са станали „политически неудобни”!..
– Има една интересна версия, че османците са имали възможност много пъти да заловят Левски, но те силно са го уважавали като личност…
– Всички велики хора – докоснатите от Бог, както ги наричам аз, са будели уважение у враговете си. Дори и турците – особено по-интелигентните, са осъзнавали кой е Левски. Аз не съм историк и не мога да кажа доколко достоверни са легендите, които се разказват за него, включително и дали е вярно това, което казвате, но като родолюбец ще съм горд, ако Левски е будел уважение у турците. Аз съдя за реалните събития и личността на Левски от произведенията на съвременниците на Дякона – на Захари Стоянов, Иван Вазов и др. Вярвам на тях, а не на някои български учебници, в които тази истина, в която аз вярвам, се изкривява по един недопустимо тенденциозен начин – че не е имало никакво робство, а само някакво „присъствие“. Унизително е дори да се коментират подобни твърдения, и не знам защо не се чувстват унизени някои личности, сред които и „корифеи”, „професори”, които прокарват подобни идеи?! – Защо потъпкват по този начин националното ни достойнство?!
– Как гледате на тази утопична самоотверженост на хора като Левски и Ботев? Те със сигурност са знаели, че вървят към гибел…
– Много пъти съм се замислял върху това. Защото тези хора са били не само патриоти, но и умни хора. Те са съзнавали, че ще станат „курбан“ заради идеите си. И въпреки това са се пожертвали. Върху това си струва да се замислим: Защо са го направили?!? Да не подценяваме народа си – хората проникват в същината на светлия пример на саможертвата на личности като Левски – мнозина го носят в сърцата си!..
Източник: Dir.bg
