Група асеновградчани изпратиха до Plovdiv24.bg обезпокоително писмо. В него те твърдят, че лицето на протестите в Асеновград е съвсем различно от показаното по големите телевизии.

Според тях никой извън града не знае какво точно се случва там. Публикувахме и текста на самото писмо. Сега е време и за единия ог въпросните прикачени файлове. Съвсем скоро ще публикуваме и другия:

Размисли на един учител

Докато чакаме политиците да се наумуват как отново да ни замажат очите или ние сами да се изморим и откажем от протести, много размисли и страсти витаят из интернет пространството и из главите на българите, включая и моята собствена. И тъй като не съм фен на възгласите НА ОРЪЖИЕ! НА САПУН! ДА ЖИВЕЕ ХИТЛЕР!, взех да мисля в посока какво да се направи. На протести мога да ходя. Определено е вълнуващо и някак си ново, непознато за нас, българите. Някакво осъзнаване, усещане на сила, единство. Вярно, всичко е породено от гняв, но има нещо много чисто и истинско в очите на хората, това вълнение се предава от човек на човек, НАДЕЖДА се ражда някаква.

Хубаво е, че се появиха и хора, на които да възложим тези наши надежди и очаквания, нашите искания и ултиматуми, за да ни представляват пред институциите и хрантутниците, които сме избрали да ни управляват. Проблемът с циганите е огромен и непрекъснато генерира нови и нови. Ножът е опрял до кокала, защото българинът явно всичко може да понесе, но не и да посегнат на децата му. Проблемът с циганите е проблем на цялото ни общество и най-лошото е, че тези, които трябва да го решат, не само че си затварят очите, но и го задълбочават с неадекватните си решения.

И като един български учител, който работи с роми, се чувствам двойно отговорна за ромската интеграция. Давам си сметка, че аз познавам детайлите и проблемите с ромите предимно в моята сфера. „Социалните“ имат друг поглед върху ромския проблем, докторите – своята гледна точка, ВиК – също, Полиция, Енерго и т.н. Ами да ги назовем тези проблеми! Да ги изкрещим! Във всяка сфера на живота! Явно е, че политиците все пак се страхуват от нас, щом ни пратиха толкова полиция… Нека се направят анкети за проблемите с ромите в различните сфери, пък било и анонимни анкети, за да не се страхуват хората за работните си места и да назоват реалните проблеми.

Да се разпитат и циганите, те също са прецаквани и от политици, и от техните барони и разни там главатари. Да се анализират данните, да се конкретизират исканията. Някак си тази информация трябва да стигне до политиците. Стига с тези напудрени и украсени доклади, които пълзят нагоре, към висшите етажи на властта. И всеки следващ доклад е по-гримиран, по-тунингован, както е модерно да се казва. Тоя филм сме го гледали! (Справка – „Кит“)! Цветя и рози. Мед и масло. Айде стига! Да кажат лекарите кой ги кара да лекуват хора без здравни осигуровки, защо никой не ги защитава от развилнените се роми. Но нека не навлизам в чужди територии. Аз уча ромчета. И до болка са ми познати проблемите в този фланг на интеграцията, която все още е мираж. Какви са те:

1. В предучилищна възраст и 1 клас е може би най-важният момент, защото изпуснат ли се нещата тук, всичко отива по дяволите. Още тук трябва да започне съвместната работа между институциите. Има голямо движение по различни причини – изборни, раздели между майки и бащи, на гости при роднини, работа на родителите в чужбина. И е трудно да се хванат дирите на някои деца. Има деца, които живеят в даденото населено място реално, но по документи се водят другаде. И обратния случай – водят се, че живеят в населеното място, а реално са в чужбина или друг град или село. Общините, кметовете, да си видят жителите.

2. Една недомислица в закона за образование оказва пагубно влияние върху ограмотяването на ромските деца. Става въпрос за факта, че децата от 1 до 4 клас не повтарят. Глухи остават политиците за „рева“ на учителите срещу тази глупост. Не се сещам за нито една положителна страна на това решение, но ще се аргументирам защо тази недомислица е фатална за голям брой деца и е причина те да си останат неграмотни.

По една или друга причина, (посочени в 1 т.) или поради немарливост на родителите детето не е било редовно на училище, има затруднения с обучението. За него повтарянето на 1 клас би бил добър шанс да навакса и да „тръгне“ заедно с другите. Такъв шанс, макар и по-малък, но все пак реален, има и във втори клас. След това вече учебният материал става труден, детето не се справя, губи интерес, само отпада. И аз не бих издържала 5 часа на ден да гледам как другите вършат нещо, което аз не мога. Скука, пък и по самочувствието удря.

Да видим какво става със сегашното поголовно преминаване нагоре по класовете. Във всеки клас се тътрят средно по 3-4 деца, които преминават безпроблемно неграмотни в следващия клас и стигат до 5 кл. Успешно са преминали началния етап на образование, въпреки че трудно си пишат дори името. Ще попитате – какво правят тези деца в часовете?! Ако са кротки – слушат, мълчат и нищо не правят, или си рисуват, драскат, блеят.

Лошото е, ако са палави и непослушни – тогава правят живота на даскала тъжен. Безкрайни пререкания, дискриминация на умните, щото учителят зарязва преподаването и започва да „възпитава“ неграмотния. Абе с една дума – тъжна работа. Та си представям Б.Б. като ни ги кара в час такива, които не искат да идват, как това ще повиши качеството на образованието. Най-интересното в случая е, че такива неграмотници обикновено стигат до 7 клас и дори могат да го завършат, (при „добра воля“ на учители и директори), вземайки удостоверение.

3. Проблемът с отсъствията от училище за съжаление не е само ромски. Но както може да се очаква, в ромските училища нещата са по-зле. Тук войната е с ромския манталитет. За тях не е проблем децата им да закъсняват за училище. Има ли сватба – поне 2 дена отсъствия. Пазарен ден е равно на почивен ден. На гости – минимум 1-2 седмици. А в края на месеца, когато отсъствията са натрупани и ще се спират помощите и детските, следва поредният скандал, поредните обиди срещу учителите и заплахите, че няма да си пращат децата на училище и така няма да има пари и за заплати на тия „мръсници“ – учителите.

4. Учебната програма е трудна за болшинството ромски деца. Учебният материал е твърде сложен, проблемите с езика и ниската обща култура допълнително усложняват нещата. Е да, хиляди пъти са ни казвали, че тук идва ролята на учителя, да подбере, да пригоди, да олекоти, да обясни достъпно. Хубаво, знаем го, правим го. Но идва един момент, наречен „малки матури“ за четвъртокласниците и НВО за 7 клас. Там изпитните материали са еднакви за всички. И излиза, че въпреки огромните ни усилия, ние не сме постигнали нищо. Резултатите са трагични. По този проблем наистина ми е трудно да дам предложение как да се реши.

5. Ранните бракове при момичетата. Има един интересен парадокс при ромските деца. С цената на много труд, усилия, нерви, ежедневна борба детето тръгва добре в началните класове, научава се да чете и пише. Успоредно с образованието върви и възпитанието, поведението, обноските… Надежди големи, детето е с потенциал, тъкмо си помислим, че сме го интегрирали… И в пубертета настава странна трансформация.

Циганският манталитет започва да бушува заедно с хормоните, оказва се по-силен от придобитото възпитание и образование. Училището изобщо не е приоритет, както е било. Някои момичета се омъжват, други не ги пускат да продължат в по-горна степен, момчетата загубват мотивация и интерес, бягат от училище. И ето ни отново в порочния кръг.

6. Агресията и чувството за безнаказаност, която наблюдаваме в обществото, вече е почти ежедневие в българското училище. Училището не може да си изпълнява функциите да наказва провинилите се. А децата много бързо се научават да се възползват от „меката дъвка“. Почти не се прилага мярката изключване, защото парите вървят след ученика „в името на делегирания бюджет“. И какви наказания реално остават? Някаква си забележка, написана в дневника, предупреждение… И толкова. Че на кого му пука? При някаква беля или гаф виновен обикновено е учителят, не ученикът.

С тези и още хиляди неща се борим ние, учителите, и имаме нужда от помощта на институциите. Вместо да пишем безброй справки и сведения до инспекторати и МОН, нека те видят истинските проблеми и се опитаме да ги решим заедно. Нека МОН не си затварят очите, защото така е по-удобно. Нека законите са еднакви за всички, задълженията и правата също. Обидно е когато аз, плащащата всички данъци и задължения към държавата, трябва да търпя хулите, обидите и ударите от хора, които са на „моя издръжка“, и да не мога да отговоря адекватно. Обидно ми е да се чувствам безсилна в собствената си държава, да търпя нагли и неграмотни типове да посягат на децата ни и държавата да си прави оглушки, а медиите да се държат като проститутки. СТИГА ТОЛКОВА!!!

Източник: Plovdiv24.bg