Eдна от най-древните култури на Земята може би някога е процъфтявала в обширни земи, днес на дъното на Персийския залив, твърди британски учен. Хипотезата на Джефри Роуз, археолог от Университета на Бирмингам, е публикувана в сп. Current Anthropology.
Според него този „Оазис на Персийския залив“ може би е бил човешко средище в продължение на 100 000 г., преди да го залеят водите на Индийския океан около 6000 г. пр.Хр. Ако това е вярно, предстои решително преразглеждане на досегашните модели за разселването на хората по планетата.
През последните няколко години археолозите откриха доказателства за вълна от изграждане на нови селища по бреговете на Персийския залив. Събитието е отпреди 7500 г. Те се появили достатъчно внезапно – както тогава, така и днес, при разкопките.
Тези селища били добре изградени, със солидни каменни къщи, поддържали търговски маршрути до много далечни точки. Жителите им майсторски правели и украсявали керамика, опитомявали животни. Сред находките на археолозите са останки от може би най-старата лодка на света.
Но възникването на такива високоразвити селища за толкова кратко време силно озадачава учените – защото липсват следи от постепенно развитие преди това. Според Роуз тези следи са под водите на Залива.
Затова не е странно съвпадението в датите на местния потоп и на появата на крайбрежните селища. Явно става дума за миграция, при която хората са напуснали заливаните от Индийския океан земи в средата на равнината.
Данните за равнището на морето от онази епоха подкрепят тази хипотеза. Освен това, залятата равнина е била напоявана от Тигър, Ефрат и други реки, както и от многобройни извори – и е била много плодородна. В най-добрите му години, „Персийският оазис“ може би е имал размерите на Великобритания, смята Роуз.
Наскоро бяха открити и доказателства (каменни сечива), че в южните части на Арабския полуостров е имало хора дори преди пресушаването на залива (и появата на оазиса). Това означава, че при оттеглянето на водите, е имало кой да се засели на бившето (и бъдещо) дъно. Според Роуз, тази предполагаема цивилизация е имала късмет, защото районът е останал гостоприемен по време на ледниковите епохи, свързани със страховити суши.
