Бавноходката (Tardigrada от латински) е обявен за най-неразрушимия в света животински вид.

Титлата му е присъдена, след като учените откриха, че това е единственото същество, което ще оцелее, докато Слънцето не загине.

Въпреки че хлебарките традиционно се смятат за най-устойчивите видове на Земята, осмокраките бавноходки са всъщност много по-издръжливи и ще продължат да се развиват в продължение на около 10 милиарда години.

Тардиградите, известни също като космически мечки или прасенца от мъх, могат да оцелеят до 30 години без храна или вода и издържат на температурни крайности до 150 градуса по Целзий, в дълбокото море и замръзналия вакуум на Космоса.

Изследователи от Оксфордския и Харвардския университет откриха, че техните удивителни способности ще ги предпазят от бедствия, които биха унищожили целия живот на Земята, съобщава британският Telegraph.

Всъщност единствените сили, способни да навредят на бавноходките, са сблъсък на Земята с гигантски астероид, експлодираща звезда или смъртоносен взрив на гама лъчи, които няма да се случат, преди собственото ни Слънце да умре.

Не само потвърждават предположенията, че тардиградите ще оцелеят дълго след изчезването на хората, но последните изследвания ни дават надежда, че животът може да съществува и на най-безплодните и враждебни планети.

„Животът на тази планета може да продължи дълго, след като хората изчезнат“, казва д-р Рафаел Алвес Батиста от Катедрата по физика в Оксфордския университет.

Тардиградите са толкова неразрушими, колкото и Земята, но е възможно да има и други примери за устойчиви видове някъде във Вселената. В този контекст, има смисъл да се търси живот на Марс и в други части на Слънчевата система, като цяло.

Обитаващите водата микроскопични безгръбначни бавноходки могат да живеят до 60 години и достигат максимален размер от 0.5 мм. Единствената реална заплаха за съществуването им ще бъде апокалиптично събитие, което да доведе до това океаните на Земята да се изпарят.

Учените смятат, че тардиградите могат да живеят и извън Земята, дори и извън нашата Слънчева система.

Професор Абрахам Лоеб, председател на отдела по астрономия в Харвардския университет, заявява, че животът може да оцелее дори и в най-суровите среди, като например под повърхността на Марс или на луните на Юпитер и Сатурн – Европа и Енцелад.

„Организми със сходни толеранси към радиация и температура, като тардиградите, могат да оцелеят дълго време под повърхността при тези условия“, казва той.

„Подземните океани, за които се смята, че съществуват на Европа и Енцелад, ще им предложат условия, подобни на дълбоките океани на Земята, където тардиградите ще открият вулканични отвори, осигуряващи им топлина в среда, лишена от светлина“, посочва още професорът.