Сред хилядите съвети за здравословен начин на живот, диети, рецепти с био продукти и безбройните различни мнения на всякакъв вид специалисти, които залитат по всевъзможни модерни течения за хранене, спорт, хранителни добавки, попаднахме и на мнението на д-р Здравко Арнаудов, който обяснява базисни понятия по един нормален, непретенциозен и най-важното – немаркетингов начин, така че веднъж завинаги да се успокоим по истеричната тема за здравословния начин на живот, на която всички сме жертви.
Кои са най-разпространените заблуди по отношение на здравословния начин на живот, с които се сблъсквате в работата си?
Няма такова понятие като здравословен начин на живот. СЗО има определение за здраве, но за здравословен начин на живот няма, а само общи препоръки. Има профилактика, превантивна медицина, но здравословен начин на живот – няма. Това е пазарно понятие, което е формулирано, за да продава услуги и продукти. Здравословният начин на живот – по модела, по който го разбират лаиците, е една заблуда, а за мен това е форма на автоагресивно поведение.
Масовото разбиране за здравословен живот се свързва с физически натоварвания и начин на хранене. Всякакви разбирачи се упражняват да препоръчват диети и режими, които уж носят ползи за здравето. Истината е, че грижата за здравето в момента се разделя на пасивна, активна и демонстративна.
Пасивната грижа, например, се изразява в удължаване на времето за сън, употреба на „по-качествени храни“, ергономичен стол в офиса – все неща, които да се опитват подобряват качеството на живот. Активната грижа е натоварвания и ограничения, които могат да бъдат от леки физически упражнения, спорт или туризъм до маниакално ангажиране с претоварвания и злоупотреба с добавки, които сами преценете колко са здравословни.
За демонстративната грижа външният вид е подчертано важен. Тези хора държат да изглеждат добре и влагат значителни средства и усилия за това, като козметични процедури, солариуми, СПА, пият витамини и вземат хранителни добавки.
Употреба на различни „екзотични храни“, например чия между кюфтетата, е демонстрация, че правят нещо, в повечето случаи без да разбират какво. Соята е нещо лошо, чията нещо полезно, но колко хора всъщност са чували за генетика и хранене!? В този смисъл здравословният начин на живот е маркетингово понятие.
Съществуват обаче реални понятия като превантивна медицина и профилактика. Тоест – човек трябва да спазва някакви ограничения или да поема нещо в повече само при условие, че той коригира определен параметър. Световната здравна организация извежда термина healthy lifestyle, но той включва здравословен начин на живот отново при определени състояния – при хора с повишен мастен индекс, при хора с остеопороза.
Здравословният начин на живот не е шаблон – тичай 20 минути на ден, не пуши, не пий, не яж, не прави секс, и така нататък. Даже при някои случаи нещата толкова се преувеличават, че се стига дотам хора да търсят начин да свалят нивата на холестерол в кръвта си до „нула“, образно казано. Обаче, ако човек остане без холестерол, оглупява, защото мозъкът е изграден от холестерол.
Освен това, мозъкът си произвежда сам холестерол и излишъците се изхвърлят в кръвта. Колкото намалявате приема, толкова мозъка увеличава производството. Така че и по този въпроси не бива да се изпада в крайности.
Всеки организъм и в зависимост от начина на живот има нужда от различни неща – белтъчини, калории и т.н. Една жена, която прекарва деня си на бюро, не може да има същата диета, като един мъж, работещ физически труд. Опасно е да се прилага всичко на принципа copy-paste.
Възможно ли е човек сам да се диагностицира – да направи моментна картина на състоянието на организма си и оттам да реши какво да яде, колко да се движи и т.н.?
Не може сам да си поставяш диагноза. Ако няма някакви отклонения в параклиничните си показатели, което се вижда при изследвания в лаборатория, ако се чувства добре, ако резултатите от профилактичните му прегледи са добри – кардиограма, физически преглед, този човек няма нужда да сменя начина си на живот.
Източник: bulmedia.net
