Името на Боби Райнов се превърна в една от емблемите на циганската безнаказаност. През юли 2010 г. 24-годишният мъж бе умъртвен по изключително жесток начин.
Той попадна в меле с колове, дървета, ножове и брадви и бе убит от 50-ина роми в столичния квартал „Овче купел“.
За жестокото убийство пред съда бяха изправени четирима души – Здравко Симеонов, Трайко Филипов, Траян Георгиев и Славчо Димитров. Последният не дочака присъдата, тъй като няколко месеца след инцидента, бе намерен обесен в килията си, така че съдените останаха трима.
Когато обществото най-накрая, 5 години след убийството на Райнов, дочака присъдата, през миналата година тя бе намалена драстично на 16 години затвор за подсъдимите.
Майката на Райнов – Галя Борисова настояваше за доживотна присъда за убийците на сина й, зад нея застанаха и други пострадали родители на убити, имаше протести, но така или иначе, съдът каза тежката си дума.
По време на делото, обаче, се случи нещо много интересно – полицаите, които са били пратени на мястото на инцидента – служители от Шесто и Трето РУП на МВР София, изобщо не направили опит да се намесят, за да предотвратят мелето. В свидетелските си показания те обясняват това по начин, който може да мине за комичен, ако нямаше трагични последствия. Единият от полицаите обяснява как някакво момиче го ударило и му съборило пистолета на земята, а после същото се случило и с радиостанцията му? Особено потресаващо е признанието му:
„Ние виждахме как „си заминаваме“ с моя колега, как ще ни убият, защото другите се скриха!“. Бoби e yбит и, оказва се, полицаите просто са станали свидетели на този факт. Гледали са отстрани и са се страхували за собствения си живот. Някои са се…скрили?!? Не е имало кой да озапти озверелите цигани. Maйĸaтa на Боби – Гaля, обаче, по онова време нитo един път нe пoзвoли yбийcтвoтo нa cинa й дa бъдe изпoлзвaнo от медии и организации зa провокацията на eтничecĸи cĸaндaл.
„He мpaзя вcичĸи цигaни, a caмo тeзи, ĸoитo yбиxa cинa ми!”, ĸaзa тогава пoчepнeнaтa мaйĸa нa yбития Бopиcлaв Paйнoв пред една медия. Днес, когато въпросът с циганите отново е на дневен ред, според нея трябва да се замислим като общество, „поделена“ ли е вината за случаи като този със сина й?! Та нима нямат вина равнодушните полицаи? Или съдът, който намали присъдите на убийците?
ВКС се произнесе за намаляването на присъдите през януари миналата година. Присъдените разходи по делото са малко над 4000 лева. Смешна сума – за истината, и за края на един човешки живот! Междувременно се оказа, че на територията на къщата – лобно място на Боби, е имало и друг подобен инцидент, при който е било убито друго момче. Всъщност, по време на делото на Боби Райнов, случайно се осветява истината за него. Това е ясен знак, че всичко се потулва, забравя, и отминава. Но не и за близките на тези момчета.
Ето какво каза майката на Боби Райнов – Галя Борисова:
„Почеркът на жестокостта, с която се убива в България, е един и същ. Убийствата у нас се превърнаха в ежедневие, защото се проявява толерантност към извършителите им. Няма друга дума, с която да ги нарека, освен „убийци“. Усещам, че в мен се трупа омраза заради тази безнаказаност, и тази омраза никой не може да ми отнеме!.. Имам право да мразя заради сина си!.. Съпричастна съм със скръбта на други родители като мен… Понякога не намирам думи, с които да им покажа това, защото не мога да успокоя себе си!.. Казват, че мъртвите отиват там, където няма болка, но нас – живите, ни боли!.. Много ни боли, и мисля, че тази болка е до гроб! След убийството на нашия Боби, станах особено чувствителна към всеки случай, подобен на нашия. И знаете ли какво? – Постоянно чувах и четях за цигански безчинства. Борех се със себе си да не ме избива на подобен гняв, дори го декларирах, но фактите са си факти. Знам какво го провокира – усещането, че държавата не се опитва да спре това. Не мога да приема, че докато Боби и други момчета като него, са били сами срещу десетки развилнели се цигани, полицаите са наблюдавали всичко това безучастно. Абсурдите по делото на сина ми бяха много. Аз не мога да си обясня как така от Шесто РУП са отговаряли на колегите си, че линията на „Спешна помощ“ е заета и не могат да се свържат?..
Може би Боби, или друго момче – което и да е, е можело да бъде спасено, ако на мястото имаше линейка?!? Моят син вече го няма. Няма и да се върне!.. Болезнено се опитвам да приема този факт, но не мога да се примиря с друго:
Искам морална справедливост – МВР трябва да поеме отговорност за жестокото убийство на сина ми. Един стоп патрон, едно бързо повикване на лекар, една мотивирана намеса…Кой знае, може би нещо от това щеше да спаси нашия Боби?!? Като майка, чието сърце не престава да кърви, искам тази справедливост – от МВР да признаят вината си – за неподготвените си служители, които са допуснали тези съществени пропуски. Знам, страхът е нормално човешко чувство, и тези момчета имат майки, но освен чувството за самосъхранение, съществуват понятия като професионален дълг и чест. В някои професии липсата им се оказва фатална, а отричането на вината – безчестие!..“, каза Галя Борисова.
Източник: Dir.bg
