Православната църква почита Света благоверна Олга.
Тя била съпруга на киевския княз Игор. След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие.
С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка. Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество.
Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина.
Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка.
Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена.
„Благословена си ти всред твоя народ – казал й патриархът, – понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!“ Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак.
Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: „Аз опознах истинния Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!“
Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: „Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това.“ Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя.
Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 г. Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно.
Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.“ Според мнението на някои историци света Олга – Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка. Преставяне на блажената княгиня Олга, в свето кръщение Елена Св. Олга равноапостолнаВ края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата вяра в Христа Слънцето на правдата.
В края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата вяра в Христа – Слънцето на правдата. Тя произхождала от прочут род: била правнучка на Гостомисъл, знаменит мъж, който управлявал Велик Новгород, докато по негов съвет не бил извикан варягът Рюрик с братята си*, за да стане руски княз. Родното място на Олга било село Вибутско, днес недалеч от Псков, който тогава още не съществувал**. Родителите на блажената Олга успели да й внушат правилата за честен и разумен живот, към които самите те се придържали, независимо от идолопоклонството си. Олга се отличавала с целомъдрие и светъл ум, както ще видим по-нататък. * Въз основа на името на блажената Олга, което е варяжко и идва от мъжкото Олег, на преките свидетелства на някои жития и на факта, че Олга била жена на княз Игор, за когото като варяг било най-естествено да вземе жена от племето си, е по-достоверно да се смята, че блажената Олга била от варяжки произход.
Варягите или норманите населявали Скандинавския полуостров. От новгородските славяни ги отделяли само фините. Хрониката отнася извикването на варягите към 862 г., но по-вероятно да е станало около 852 г. Бел.ред. ** Така е според по-късно предание. Село Вибутско, в по-късен период – Вибутино или Лабутино, е на дванадесет версти (1 верста – 1066 м) от Псков по горното течение на река Велика.
От началния Летопис (преди 903 г.) се вижда, че родно място на блажената Олга бил Псков, откъдето Олег я довел на Игор, и където тя била, вероятно, дъщеря на някой от наместниците или болярите. Бел.ред Умирайки (през 879 г., бел.ред.), Рюрик оставил малолетния си син Игор и княжеството под настойничеството на своя роднина Олег, докато Игор навърши пълнолетие. Олег събрал голяма войска и заедно с малолетния наследник се отправил за Киев. Там убил Асколд и Дир и завладял Киев.
Станал пълновластен господар на варяжко-руските владения, които пазел за своя племенник Игор, бъдещия княз. Управлението изисквало от Олег да бъде ту в Киев, ту във Велик Новгород. Княз Игор възмъжал и започнал да се увлича по лова. Веднъж, докато ловувал в околностите на Новгород, той се отдалечил. Преследвайки някакво животно около село Вибутско, видял отвъд реката място, удобно за лов, но не можел да отиде там, понеже нямал лодка. След малко забелязал, че се приближава един юноша с лодка. Извикал го и му заповядал да го прекара на другия бряг. Докато прекосявали реката, Игор, като се вгледал по-внимателно в лицето на гребеца, видял, че не е момче, а девойка. Това била блажената Олга, която се отличавала с красотата си.
Хубостта й ранила сърцето му и в него се разгоряла похот. Започнал да я увещава за нечисто плътско общение. Като отгатнала помислите на разпаления от страст Игор, тя го прекъснала и като мъдър старец взела да го увещава: – Защо се вълнуваш, княже, защо замисляш невъзможното? Думите разкриват безсрамното ти желание да се поругаеш с мен, да не бъде! Не искам и да слушам подобни неща!
Чуй ме, моля те, остави тези нелепи и позорни мисли, от които трябва да се срамуваш: опомни се и не забравяй, че си княз. Като управник и съдия, князът трябва да дава на другите светъл пример за добри дела. А ти искаш да извършиш такова беззаконие?! Ако ти, победен от нечиста похот, вършиш злодейства, как ще възпираш другите и ще съдиш справедливо поданиците си? Не се поддавай на подобно безсрамно желание, от което честните хора се гнусят. Макар че си княз, хората могат да те възненавидят за това и да те осмеят позорно. Знай, че макар да съм тук сама и безсилна в сравнение с теб, няма да ме надвиеш. Но даже да успееш да ме надвиеш, дълбоките води на реката ще ме защитят. По-добре да умра чиста, като се погреба в реката, отколкото да бъде поругано девството ми. Думите на блажената Олга, изпълнени с целомъдрие, вразумили Игор и го накарали да се засрами. Той мълчал, не знаел какво да отговори. Така те прекосили реката и се разделили. Князът бил удивен, че младата девойка е тъй разумна и целомъдрена. Постъпката на блажената Олга наистина била достойна за учудване: без да познава истинския Бог и заповедите Му, тя съумяла да защити целомъдрието си. Пазейки чистотата на девството си, тя вразумила младия княз, укротила неговата похот с мъдрост, достойна за мъжки ум.
Скоро след тази случка княз Игор заедно с чичо си Олег се отправил за Киев с намерението да се премести там, което и било сторено. Киев станал княжеско седалище, а във Велик Новгород, както и в останалите руски градове, които били подчинени, били оставени наместници. Когато дошло време князът да се задоми, събрали много красиви девойки, за да изберат от тях достойна за неговия чертог. Но той не харесал нито една. Спомнил си за целомъдрената и прекрасна Олга и веднага изпратил Олег да я поиска. Довели я с големи почести в Киев*и Игор се оженил за нея. След смъртта на Олег (през 912 г., бел.ред.), Игор станал пълновластен господар.
В началото на своето самостоятелно управление той започнал да воюва упорито със съседите си. Стигнал даже до Цариград: завладял големи територии от гръцката земя и се завърнал, увенчан със слава*, и с трофеи от този поход. Останалото време от живота си прекарал в мир със съседите си. Блажената Олга му родила син – Святослав, който станал баща на светия равноапостолен княз Владимир.
Игор управлявал в благополучие княжеството. Богатство имал в изобилие, понеже и от далечни страни му изпращали дарове и данъци. * Фактът, че Олег довел Олга от Псков потвърждава преданието за нейната красота и голям ум: сред дъщерите на киевските боляри Олег не могъл да намери равна на нея. Бел.ред. ** Известни са два похода на Игор срещу Византия през 941 и 944 г.; първият от тях бил неуспешен. Тук се говори за втория поход, когато византийският император, като пратил на Игор голям откуп, го молил да не воюва срещу тях. Игор приел откупа и от дунавския бряг се върнал обратно в Киев. Бел.ред.
Смъртта го застигнала по следния начин. Като се възползувал от примирието, настъпило след многобройните войни, започнал обиколка на градовете и областите за събиране на обичайните данъци. Когато отишъл при древляните*,си спомнил, че след възкачването му на престола, те се отделили и трябвало да води война, за да ги покори отново. *
При разселването на източните славяни древляните заели гористата част по средното течение на Днепър, като се установили по поречието на неговия приток Припет, тоест името им се извежда етимологически от „дърво“.
