Защо почти всеки телефонен разговор по света започва с „Ало“? Откъде идва тази странна дума?

„Ало“ е дума, която не казва нищо. И има една единствена цел – да започне разговора. Но защо се използва само при телефонен разговор?

Намираме се в 19 век и по-точно през март 1876 г. Някой си англичанин на име Александър Греъм Бел работи повече от година върху прототип, наречен „вибрафон“ – великия прародител на телефона. Бел вярва, че неговата машина може да предаде на разстояние звукови вълни и кратък разговор. На 7 март изобретателят получава патент и на 10 март в Бостън най-накрая успява да изрече знаменитото: „Г-н Уотстън, бихте ли дошли в моя офис, моля ви“. С това изречение става официално създателят на телефона.  Но никъде не споменава думичката „ало“!

През 1879 в Париж е монтирана първата телефонна централа. „Ало“ вече е навлязло в разговорите на хората. И все пак думата не е родена заедно с технологията, от двете страни на жицата.

Масово „ало“ започва да се използва след 1880 г. като телефонно повикване, но всъщност влиза  в употреба много по рано през 19 век. Даже Шекспир го е използвал в пиесите си. „Ало“ изглежда произхожда от междуметието hallоo – команда към кучетата да подгонят плячката по време на лов и възклицание за привличане на вниманието на човек или за изразяване на изненада, разказва френският „Фигаро“.

Но откъде идва това „hallo“ в английския?

Според речниците произхожда от hallow – дума, произлязла halloer, която на англо-нормандски  означава „преследване на някого с викове“. Глаголът пък се корени в 11 век. Нормандските овчари го използвали, за да събират стадата си из английските пасища. Така възклицанието служело едновременно като подвикване към добитъка, но и за привличане на вниманието на другите пастири. Сега вече „ало“ не събира стадото, но в известен смисъл е съхранило съдържанието си и напълно е запазило предназначението си – да събира.