Странстващ философ чул слух за мъдрец, който имал невиждани и нечувани знания.

Хора от целия свят идвали при него за съвети и уроци. Имал множество ученици и всички те до един разказвали насам и натам за великия си учител. Философът обаче не искал да придобие повече мъдрост.

Той смятал, че знае всичко необходимо и го хванало яд на мъдреца. Затова решил да се отбие при мъдреца и да му каже очи в очи какво мисли за него. Така, странстващият философ тръгнал на дълъг път, чак до мястото, на което мъдрецът преподавал и се срещал с хората и изригнал срещу него:

– Мъдрецо! – казал той. – Ти си глупак!

Мъдрецът го погледнал без дори малко да се изненада от постъпката му и го попитал:

– Кажи ми, колко време вървя до тук, за да ми кажеш това?

– Един месец – отговорил странникът.

– Е, и кой тогава е глупакът?! – вежливо отвърнал мъдрецът, а философът тръгнал обратно по своя път засрамен.