Любовта е точна наука

Ще ви говоря за Любов. Не за любов, а за Любов. А тя… тя е точна наука, знаете ли?

Научих това от мама, която всеки ден точно в 2 часа следобед се обаждаше на тате – в Кабул, за да му каже колко точно дни остават, докато се прибере у дома

Научих го от баба, която ме питаше в точното време дали съм щастлива, когато знаеше, че не съм.

А после сервираше на дядо вечеря точно по същото време, за да не закъснее за лекарствата. А лекарствата са си все там и си чакат.

Знам, че Любовта е точна наука, защото всяко лято, точно когато е най-горещо, тате реже диня и я слага в хладилника.

За да има за мен и брат ми. Не се измерва в думи и поеми, а в месеците, които си чакал тя да се завърне.

В хилядите километрите, които ни делят, в 23-те секунди разговор по телефона, за да питаш дали да купиш хляб.

Точно в тази чаша чай, която приготвям за прабаба ми и точно в първата глътка, която тя отпива. Защото знае, че е там – моята точна любов. Такава, каквато съм я научила.

Да я пресмятам наум в безбройните мисли, които пращам към вкъщи. В страха от точната загуба на точно онези хора, които знаят кога точно ми се мълчи.

Моята любов, която се събира в три сълзи и половина на път към летището.

Преди си мислех, че за да обичаш, трябва да си късметлия. А за да те обичат, е нужно да положиш усилия. Но не е така. За да обичаш, научи сърцето си на точност.

Нека да пристига по същото време у дома за вечеря и да се буди сутрин, за да приготви кафе. Нека не закъснява за „Благодаря ти!“, нека не го е страх да се показва навреме.