Ще спаси ли България традиционното кисело мляко или ще го превърне в обикновен йогурт?
Около този въпрос се заформиха редица дискусии тази седмица, предхождащи публичното обсъждане на предлаганите промени в държавния стандарт (БДС) за опаковане и етикиране на млечните продукти, организиран днес от Българския институт по стандартизация.
Предложение за промяна в начина на производство на продукта, както и на опаковката му, отправиха от производителите „Обединена млечна компания“ – Пловдив, „Димитър Маджаров – 2“ и „Полидей – 2“ през март.
Първоначално трите компании настояваха съдържанието на двете полезни бактерии, с които е известно българското кисело мляко – лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус, да бъде намалено. След редица критики от страна на експерти и на обществото обаче това предложение отпадна.
Второто, свързано с опаковката на киселото мляко, обаче остана. Според настоящият БДС тя може да е от три материала – полистирен, стъкло или керамика. Трите фирми обаче предлагат да бъдат използвани „всички опаковки, предназначени за контакт с храни“. По-конкретно тук се има предвид да се разреши производителите да ползват такива от картон и полипропилен.
Защо обаче опаковката има толкова голямо значение?
Разбира се, това по никакъв начин не е свързано с търговския вид на киселото мляко, а отново с качеството му. Доказано е, че само в кофички от изброените в БДС материали се получава нужната за автентичното мляко ферментация.
По думите на експерти без нейното наличие продуктът по-скоро ще прилича на йогурт.
От друга страна обаче фирмите настояват да им бъде разрешено да ползват и друг вид опаковки, което ще свали разходите им за производство почти наполовина.
Институциите са разединени
Интересното е, че държавните институции също са разделени по случая. От ресорното министерство се обявиха против влизането в сила на промяната. Това потвърди самият агроминистър Румен Порожанов. Самата процедура обаче е започната от неговия предшественик проф.Христо Бозуков.
В същото време промяната е подкрепена от Института по стандартизация, който всъщност трябва да вземе крайното решение след като общественото допитване по темата вече приключи.
