Казват, че любовта траела три години. След това страстта отслабвала или дори изчезвала, тръпката и привличането не били същите, оставало само уважението.Да, така казват: „Любовта трае три години“.

Глупости!

Това ще им кажа аз!Любовта няма срок на годност. Тя ще продължи толкова, колкото й позволим. Ако сме искрени един към друг, ако се научим да прощаваме, ако обичаме и гледаме любимия със сърцето си, то любовта никога няма да изчезне.

Срок на годност има нещо, което може да се развали. Любовта не изгнива.

Тя си остава свежа, красива, истинска. Единствено ние самите можем да я развалим. С лъжи, с обиди, с лоши мисли, с безразличие, с гордост.Ала обичаш ли някой истински, откриваш ли частичка от себе си в него, приятно ли ти е да споделяш и хубавите, и лошите неща с него, да споделяш живота си, то няма място за лъжи и обиди в тази красива любов!

Така че, любовта не трае три години и този, който го е казал, със сигурност не е познавал ЛЮБОВТА!

Онази, истинската любов, минава и през бури, и през дъждове, но винаги намира слънцето, винаги търси дъгата. Тя е силна, много силна, тя прощава, тя не лъже, тя греши, но тя се извинява, тя споделя, тя не крие, тя вярва и се доказва всеки ден.Ето това е истинската любов, а не вашата 3-годишната.И ако трябва все пак да й поставя срок на годност, то бих го направила така:“Любовта трае не три години, любовта трае три живота.

Защото един живот никога не е достатъчен за двама, които се обичат с цялата си душа!“И ще завърша с един мой любим цитат от Фредерик Бегбеде:“Разбира се, че любовта не трае три години… Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето.

Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това!“