Биснесът в България никога не е доволен.
Дали заради мудната администрация, дали заради неадекватни закони, дали заради липса на кадри, дали заради повече почивни дни – все има за какво един предприемач да се оплаче.Много често, обаче, тези, които мрънкат, сами са си виновни. Трудностите са факт, но и отказът да се гледа първо собствената паничка и да се анализират собствените грешки също са факт.
1. Липса на вътрешна организация.
В нашенската бизнес среда много често не е кристално ясно кой каква отговорност носи. И причините за това са комплексни, но няколко се открояват. Например – неясно разграничение на отговорностите т.е. кой за какво точно отговаря. И още – очакване когато заемаш пост на средно управленско ниво да отговаряш и следиш за неща, които са от компетенцията на по-високо стоящите от теб и за които им се плаща за тях, но всъщност не вършат.
2. Синдромът „Майстор Тричко може всичко“.
Казано по друг начин – непрекъснато товарене с разнопосочни задължения, често пъти извън работната квалификация. Освен увеличаващата се възможност за грешка, тъй като когато не разбираш от нещо, можеш по-лесно да объркаш нещата, се получава и спад в качеството на работа в полето, в което си специалист. Защо ли – ами мислиш непрекъснато за въпроси, за които би трябвало да мисли друг.
3. Наемането на неквалифицирани за работата хора.
Разбира се, защото се тръгва с презумпцията, че ще им плащаш по-малко. Но дори да имат потенциал, тези хора няма кой да ги обучи, просто защото няма достатъчно специалисти в компанията, които да се заемат с отговорната задача. Накрая спестяването от експерт излиза далеч по-скъпо от загубата заради изоставане от конкуренцията.
4. Очакването на работодателите да си вечно на линия.
Няма значение в работно време или не, щом шефът звъни, ти трябва да си строен и готов, че и да работиш без допълнително възнаграждение! Във Франция, от началото на тази година, по закон служителите в свободното си време може да не отговарят на каквито и да е шефски съобщения по телефона или в социалните мрежи. В България сигурно ще има масови шефски самоубийства, ако такова нещо се приеме. За спазването му въобще няма да говоря …
5. Осигуровки не изцяло на трудов договор за пълен работен ден.
За служителя в дългосрочен план това е огромен минус, защото ще дойде време, в което няма да може да работи – затова е измислена пенсията. Но ако осигуровките са били малки, ще падне чудене какво да ядем днес – само хляб или само кисело мляко.
6. Липсата на дългосрочна стратегия за развитие.
Работи се и се живее ден за ден, като често оправданието е в непредвидимостта на пазара или на държавата. Тези фактори са налице, но със сигурност дългосрочните планове трябва също да са налице, ако една фирма иска да се развива.
7. Липсата на мисъл за добруването на бизнес партньорите.
Изключително често в отношения на стоки, услуги и капитали все някой се прави на хитрец и се бави с изпълнение на поетото по договор. Това, обаче, влияе на цялата система – защото се изпускат срокове, бавят се пари, натрупва се недоволство и накрая следва „взрив“. А след това – фирми фалират, хора остават без работа, семейства страдат.
8. Отсъствието на добро отношение – вътрешнофирмено и към партньори и клиенти. Една добра дума, една усмивка, едно потупване по рамото за кураж – това не струва нищо и е безценно. Всеки от нас има проблеми и грижи, които са си негови, но те стават по-поносими, когато отсреща бъде показано разбиране. Защото работата не е всичко – и това клише е крайно време да бъде разбрано!
