Православната църква отбелязва днес Свети Дух.

Празникът се отбелязва в понеделник след Петдесетница, когато на петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги дарил с благодатните дарове.

Празникът се нарича Петдесетница, защото отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. В понеделник след Петдесетница църквата прославя Светата Животворна Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достойнство.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17). Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23). Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела.

Той се изобразява като гълъб в църковните изображения. В народните поверия се казва, че от този ден започва т. нар. Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората. Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и прогонени.

Домовете трябва да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч.

Пелинът и ореховата шума трябва да се оставят до края на седмицата, за да се предпазим от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее през тази седмица, трудно ще оздравее. Жените през този ден не трябва да перат или предадат. Забранено е и спането на открито, за да запазим здравето си през летните месеци.