Кабуе, Замбия. В най-токсичния град в света се е добивало олово почти един век, околността продължава да трови жителите ден след ден, а следващите няколко поколения местни са обречени да се раждат с редица увреждания.
Селището с население от 220 000 души се намира на 150 километра северно от столицата Лусака, в тъй наречения „Меден пояс“ – някогашното индустриално сърце на Замбия. През 1902-ра в Кабуе са открити огромни залежи на цинк и олово. Нерегулираният добив на рудата и топенето на металите започват кратко след това, но никой не е предупреден за сериозното замърсяване, до което водят индустриалните процеси. И така чак до 1994-а, когато гигантският държавен комбинат затваря врати.
Работата спира, но последствията за града са повече от тежки – той е отровен от остатъчните концентрации на оловен прах в почвата и водите в околността. Днес в земите около него не вирее нищо – останали са само черни полета, покрити сякаш с пепел.
Проучванията сочат, че разпръскването на олово, кадмий, мед и цинк в почвите около старите индустриални обекти се простира в радиус от 20 километра. Нивата на токсичност са близо 100 пъти по-високи от тези, които се считат за безопасни от Световната здравна организация.
Рекичките, минаващи през центъра на града, продължават да носят отпадъци. Официални ограничения за използването на водата няма, а местните деца често се къпят.
Почти един век оловно добиване и топене е оставил наистина токсично наследство в някога процъфтяващия град на 220 000 души в Copperbelt в Централна Африка, на 100 километра северно от столицата Лусака. Но истинското въздействие върху хората на Kabwe все още не е напълно разкрито и докато първите стъпки към почистването са започнали, нови опасности се появяват, тъй като отчаяно бедните хора изпиват в огромната купчина шлака, известна като „Черна планина“.
Изпаренията от гигантския държавен топилен цех, който приключи през 1994 г., остави прашната почва в околния район с екстремни нива на олово. Металът, който все още се използва в света в автомобилните батерии, е мощен невротоксин и е особено вредно за децата. Но младите хора преглъщат най-много, особено като бебета, когато започват да играят навън и често слагат ръце в устата си.
