Как се влюбваме? Биологичните закони са категорични, че любовта е химичен процес, продължаващ три години. Приемайки това за даденост, не трябва излишно да драматизираме промяната на чувствата и да си разваляме връзката.

Трудно е да се повярва, че нашите чувства са генетично програмирани, но характерното за влюбените поведение се е изработвало в продължение на милиони години еволюция. Биолозите твърдят, че „За романтика на нашите предци просто не е оставало време. Главната цел е била да се оживее и да се продължи рода.“

Именно тази потребност е каралата хората да се обединяват в двойки – сам трудно ще опазиш детето, ще му осигуриш храна и ще го защитиш от врагове и хищници. Но тъй като хората са мислещи същества е било необходимо още нещо, което да ги държи заедно.

Може да се каже, че именно така е възникнало влюбването. Благодарение на това чувство зрелите хора са се възхищавали един на друг толкова силно, че не са могли да живеят разделени. – разказва френския невробиолог Люси Винсан (Luci Vincent) – Химичните процеси в мозъка са ги заслепявали и те спирали да виждат недостатъците на другия и усещали цялост и пълнота единствено в негово присъствие, емоционално зависели от партньора си.

Силата на това чувство позволявала на двойката да остане заедно и да отгледа детето, а след около три години, когато то пораствало достатъчно и започнело да прави някои неща самостоятелно, започвала бавно да угасва. „За оцеляването на детето вече бил достатъчен един родител. Защо да остават заедно, когато задачата за продължаване на рода е вече изпълнена? От еволюционна гледна точка този въпрос е повече от логичен.“

Власт на хормоните

Както в далечни времена, любовните чувства управляват човешкото поведение и главната им цел е да се продължи генетичната линия. Мозъкът ни е изработил най-добрия механизъм за осъществяване на тази цел – влюбването. Да приемеш напълно партньора си, да го обичаш, да се грижиш за него и за потомството.

Учените дълго са изследвали химията на любовта и са отделили два нейни стадия – романтична любов и дълговременна привързаност. По всички неврологични и биохимични признаци те са коренни различни. Любовта е тясно свързана с андрогените и естрогените, а чувството за привързаност с окситоцина и вазопресина.

Влюбването ни позволява да фокусираме вниманието си върху един човек. Така спестяваме време и енергия. – разказва Хелън Фишер. – А привързаността ни кара да живеем с един партньор достатъчно дълго.

Благодарение на това тези двойки, които успеят да запазят нежните си отношения след тригодишния период обикновено живеят дълго заедно. Те си дават сметка, че вече не са емоционално зависими един от друг, нямат потребността да са заедно всяка минута, но продължават да са щастливи в присъствието на другия.

Вече партньора не е качен на пиедестала на любовта, а е реален, обикновен човек и го обичаш точно такъв. Това е и началото на дълготрайната, здрава връзка.