Представяме ви втората част на интервюто на бившата гимнастичка Цветелина Стоянова за телевизионния таблоид „Папараци“.

Къде си закачила медала от Рио, който организаторите на олимпиадата дадоха специално за теб на твоите съотборнички?

За първи път чувам за такъв медал. Не съм го виждала. Иначе медалите стоят при баба ми, не са у нас. Ако влезеш у нас, няма да разбереш, че съм гимнастичка. Само една-две снимки, които не са окачени на видно място. Като цяло се опитвам да забравя периода си на гимнастичка. Може да звучи странно, но това не беше един от най-щастливите периоди в живота ми. Никога не съм била влюбена в художествената гимнастика. Винаги съм го правила в памет на майка ми, която като дете е мечтаела да стане гимнастичка. Прекалено неамбициозен човек съм. Много държа да си изиграя съчетанието без грешка, за да не ми се кара треньорката, но медалът не ми е бил главната цел. Залата не ми липсва. Не знам дали си струваха всички тези лишения.

След олимпиадата твоите съотборнички получиха значителна сума пари. Някъде прочетох, че имат намерение да отделят част от парите за теб. Получи ли нещо?

Ти си го чела, но въпросът е дали наистина са го казали. По-скоро е измислица на медиите. Възможно е и момичетата още да не са получили бонуса. Парите от големи състезания не идват веднага.

Единствено ти остана без олимпийска пенсия. Как ще коментираш?

Министърът лично ми каза, че такава пенсия се дава само на хора, участвали в игрите.

Съотборничката ти Цветелина Найденова обяви, че вече не общувате.

Не исках публично да го оповестяваме. Не знам къде се пропука нашето приятелство. Не й се сърдя за нищо. Даже съм й благодарна, че тя ми даде важен урок в живота. Както и много други хора, които ме оставиха в най-тежкия ми момент. Те ми показаха, че никога не са били с мен. В болницата се борих за живота си, а след излизането вече се борех с живота. Трябваше да проходя, беше ми трудно дори до тоалетната да отида. Предстоят ми още операции.

Би ли простила на Цвети, ако седнете и се разберете?

Съмнявам се. Преди месец бих казала да, но сега вече не.

Мислите ли за сватба с твоя приятел, футболиста Александър Любенов?

Засега не планираме. Рано е, ние сме само на 22 години. Моят приоритет е да се излекувам напълно, а неговият – кариерата.

За деца мислили ли сте?

Абсурд! Трябва да съм поне на 27-28 години. Искам да си поживея. Израснах в залата и нищо не съм видяла от живота. Сега тепърва започвам да излизам по заведения. В момента аз едва се грижа за себе си и не е моментът да гледам дете.

Занимаваш се с мода. Всичко, с което си облечена в момента, е твое дело. Означава ли това, че не виждаш бъдещето си, свързано със спорта?

Да. Реших да пробвам нещо ново. Работя по няколко проекта, но засега не искам да ги обявявам.

На кого искаш да благодариш след всички тези премеждия?

На първо място на Господ и на лекарите – д-р Илиев, д-р Габровски и д-р Георгиев, които направиха трите операции. На министъра Красен Кралев, който помогна с парите за рехабилитацията в Германия. На Илиана Раева, която пое операциите и престоя ми в болницата. На семейството ми, които всеки ден в продължение на четири месеца идваха в болницата и се усмихваха на свижданията, въпреки че през останалото време са плакали. Благодаря и на приятелите ми, на ансамбъла, на всички, които се молеха за мен!

Източник: Sportal.bg