„10- годишно дете с опасност за живота, след като баща му го преби”, „Безработен хвърли от втория етаж 8-годишно дете”, „3-годишно детенце пребито до смърт”.
Това са трите водещи заглавия на новинарската емисия от 9 май.
Три зверски престъпления с деца, за които разбрахме от новини, а колко ли детски писъци не успяхме да чуем през този ден?!
Те обаче, за съжаление, рано или късно ще отекнат, като черна хроника, облечена в сензационно заглавие.
България след прехода се превръща с всеки изминал ден във все по-страшен психарски филм, където всеки от нас е виновен просто, защото се е родил.
Тук не ни е нужна „Ислямска държава“ – ние сами ще се унищожим.
Тук, ако родителят не успее да утрепе детето си у дома, някой негов съученик ще свърши тази работа в клас.
Тук, както се родиш – някоя акушерка ти шибва първи шамар ей така, защото има да плаща ток, вода, данъци и осигуровки и за това е принудена да работи, докато мозъка й прегрее.
Когато започнеш да живееш в абсурд, се научаваш и да го оправдаваш.
Така например винаги се появява някоя учителка, която казва, че поредната жертва на училищния насилник Гошо не е умряла от ритника му, а винаги си е била болна и инцидентът с фатален край се дължи на ретроградната Венера…примерно.
Бащата, който системно биел 5-те си деца, но накрая най-малкото не издържало и починало живеел в мизерия и бедност и може би това го е провокирало.
Сигурна съм, че много от вас не са израснали в крайно високи стандарти, че много от вас се сблъскват с дилемата в края на месеца кое да платят – тока или водата.
Сигурна съм, обаче че много от вас не просто не си изкарват тези проблеми върху децата, ами се опитват да ги скрият и да ги оставят да вярват в идеята за „безгрижно детство”.
Основният проблем е, че в България единствените институции, които работят със „сърцето си „ са тези които събират пари.
Останалите се появяват, малко след репортерите на мястото на инцидента и трескаво мислят как да оправдаят собствената си немарливост и липса на контрол.
Кой следи проблемните ученици? Училищната психоложка, която идва на минимална заплата от 13:30 до 16 часа?!
Къде са социалните служби и знаят ли, че докато бай Киро пие от сутринта в селската кръчма децата му ги гледа най-голямото, което е на 4 години?
И за да бъде завършена докрай абсурдна картина, ако ти драги ми читателю решиш, че искаш да осиновиш дете, повярвай всичко друго ще ти бъде по-лесно, като да напълниш туба с минерална вода от Марс или да поканиш мексиканец на чай в дома на Тръмп.
България е една държава, която не се интересува от децата си, а не е логично някак, защото все пак един ден те ще бъдат нейните данъкоплатци…
Гергана Шумкова, Lentata