В очите на Абу Джаафар блесва гордост, когато започва да разказва с какво си изкарва прехраната. „Знам, че това, което правя е нелегално, но аз помагам на хората. Така го виждам!“

Преди време той е работил като охрана в кръчма, но по-късно се е срещнал с група, която се занимава с търговия с органи. Неговата работа в момента е да намери хора, които са достатъчно отчаяни, че да са готови да заменят части от телата си за пари. Именно притокът на бежанци от Сирия му създава много подобни възможности.

„Аз експлоатирам хората,“ разказва той и посочва, че голяма част от клиентите му така и така можело да умрат в Сирия, и че продаването на един орган не е нищо в сравнение с ужасите, които вече са изпитали.

„Аз ги експлоатирам“, казва той, „и те печелят от това.“

Абу работи в малък магазин за кафе в едно от претъпканите предградия на южен Бейрут. Задната стая е претъпкана със стари мебели. От тук той е уредил продажбата на над 30 органа на емигранти в последните 3 години. Поне така твърди.

„Най-често търсят бъбреци, но все пак мога да разцъкам и други органи“, разказва Абу. „Един път потърсиха око и аз успях да намеря клиент, който беше склонен да продаде своето. Снимах окото и го пратих на момчетата по Whatsapp, за да потвърдят. След това откарах клиента“.

Тесните улички, в които той работи са пълни с бежанци. Около един на всеки четири човека в Ливан днес е избягал от конфликта в Сирия. Ливанският закон забранява на сирийските бежанци да работят и много семейства едвам преживяват.

Сред най-отчаяните са палестинците, които вече са получили статут на бежанци в Сирия и няма как легитимно да бъдат пререгистрирани от агенцията за бежанците на ООН в Ливан. Те живеят в претъпкани лагери и получават много малко помощ.

Почти толкова уязвими са тези, които са дошли от Сирия след май 2015, когато правителството на Ливан моли ООН да спре регистрирането на нови бежанци.

„Тези, които не са регистрирани като бежанци страдат най-много“, казва Абу Джаафар. „Какво могат да направят те? Те са отчаяни и нямат друг начин за оцеляване, освен да си продадат органите“.

Някой от тях просят на улицата – най-вече децата. Млади момчета лъскат обувки или се навират между колите по задръстванията, за да продават дъвки или кърпички през прозорците на колите. Други се обръщат към проституцията.

Но продаването на орган е начин да изкараш пари доста бързо.

Щом Абу Джаафар намери клиент, той му вързва очите и го кара до тайна локация. Понякога докторите работят в къщи под наем, които са трансформирани във временни клиники, където донорите биват тествани преди операцията.

„След като приключи операцията, трябва да ги върна обратно“, разказва Абу

„После се грижа за тях около седмица, докато не дойде време за премахването на шевовете. Щом премахнем шевовете, не ни интересува какво ще се случи с тези хора по-нататък. Не ми пука дали някой от клиентите ще умре. Аз вече съм получил това, което търся, на него му е платено…това е.“

„Знам, че това, което правя е нелегално, но аз помагам на хората. Така поне го виждам аз. Клиентът използва парите, за да потърси по-добър живот. Може да си купи кола и да работи като таксиметров шофьор или дори да избяга в друга държава. Аз помагам на тези хора и не се интересувам от закона. Всъщност, точно закона не им предлага нужната помощ“.

Оригинален текст на Алекс Форсит, BBC news

Източник: „Марица“