Слави Трифонов ще посрещне Гергьовден пред парламента!

Инстинктът за оцеляване в шоубизнеса, помагал му толкова години да бъде на върха, му говори, че партийните хиени искат да го изработят с референдума. И има пълно основание да е разтревожен и гневен. Затова е там, както се зарече на изборите.

Къде обаче сме ние? Формално ли гласуваха на Референдума два и половина милиона? Просто така. Сякаш ги заплашваха с глоби и побързаха да отбият номера. И на самотния му протест пред храма на демокрацията компания му прави вечният Йоло Денев и шепа любопитни. Тъжно. Това ли остана от обществената енергия, пожелала заложените промени във въпросите от Референдума? Къде бе изпусната тя?

Новоположил клетва вицепремиер твърди, че „един мръсен чалгар не може да има претенции“. Представяте ли си за какво ниво говорим. И това се приема спокойно от обществото, като нещо нормално. Мнозина дори се подхилват на думите на „рокаджията“.

Прищявка на Слави Трифонов ли бяха въпросите от 9 ноември? Не бяха ли обсъждани години наред от народа, преди да бъдат предложени? Последно, какъв е нашият народ, г-н Симеонов – Негово величество, когато ви избира, или фенове на чалгата, когато нещо не ви изнася. Какви са според вас гласувалите на Референдума?

Мажоритарните избори рано или късно ще бъдат хвърлени в парламентарното блато. Крокодилите ще ги обърнат няколко пъти оттук и оттам и ще ги изплюят на брега. Играещият ролята на радетел на народната воля Цветанов ще си измие ръцете с коалиционните партньори и останалите, които нямат никакво намерение да рискуват местата си в един следващ парламент. Ще вкарат и прословутото ни председателство, като основание да не се предприемат резки законодателни движения. Всичко ще бъде демократично, огледано от всички страни и гласувано.

Не граничи ли с перверзията, най-бедната държава в ЕС да дава най-високи партийни субсидии. На себе си. От общия джоб на бедни и богати. Има ли спор, че намаляването на партийните пари е крещящо необходимо. Не в името на спестовността, не заради прословутото сиромахомилство, в което политиците често обвиняват народа от собствените си камбанарии.

Това би бил един справедлив жест на самооценка за свършеното през последния четвърт век от политическата класа. Заради която второ поколение родени през прехода българи са осъдени да живеят с диагнозата на собствената си бавноразвиваща се държава. Държавата на провалените референдуми. С този ли етикет в историята ке влезнем, както звучи една реклама на наденица.

Слави е пред Парламента. Ние къде сме?

Източник: Fakti.bg