На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо

На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците.

Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-обичаните български празници, който също така бележи началото на пролетта и пробуждането на природата. И както се пее в една българска народна песен: „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“, днес ви предлагаме да се върнем назад към хубавите традиции, завещани от нашите деди и да предадем поверията за Гергьовден на поколенията.

1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.

2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.

3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

4.На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.

5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.

7.Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.

8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

10.На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

11.На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по – добре е, ако водата се пие от нова стомна.

12.На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска.

13.Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярва, че предпазва от болки по време на работа

14.На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

15.На Гергьовден най – възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

16.На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.

17.Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.

18.Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

19.Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.

20.На Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Източник: hera.bg