Животът е състезание за някои хора – надпревара за повишение на работа, за идеалното тяло, за януарските намаления… В това откачено преследване не ни остава свободна минута, за да спрем, да се огледаме и да си кажем:

Животът е красив!. Може това чувство на вътрешен мир и баланс никога да не дойде или пък да се случи, когато е твърде късно. Когато си на 83, например.

Предлагаме ви да прочете това писмо на една възрастна жена към нейна приятелка. Може да научите няколко ценни урока за живота и как да му се радвате и да грабите от него.

„Скъпа Берта,

Чета повече и чистя по-малко. Седя в градината и се любувам на гледката, без да се тормозя за плевелите. Прекарвам повече време със семейството и приятелите си.

Винаги, когато е възможно, трябва да се наслаждавате на живота, а да не се опитвате да го издържите. Опитвам се да оценявам тези моменти и да им се радвам.

Не „пестя“ нищо – използваме хубавия си порцелан и кристални чаши за всяко специално събитие като например отслабването с един килограм, първата цъфнала роза или пък когато искам да се насладя на чаша чай в прекрасен слънчев ден.

Не пазя хубавия си парфюм за специални партита, а си слагам от него, когато отивам до магазина или банката.

„Някой ден“ и „един от тези дни“ са изгубили смисъла си в речника ми. Ако си струва да се види, чуе или да се направи, искам да го видя, чуя или направя сега.

Не съм сигурна какво биха направили другите, ако знаеха, че няма да са тук за утрешния ден, който всички приемаме за даденост. Мисля, че биха се обадили да семейството си и на по-близките си приятели. Може би биха звъннали на някои бивши приятели, за да им се извиняват и да поискат прошка за миналите грешки. Иска ми се да мисля, че биха отишли в любимия си ресторант или пък на любимото си място. Просто предполагам, никога няма да знам…

Бих се ядосала за всички онези малки несвършени неща, ако часовете ми бяха преброени. Ядосана, защото не съм написала онези писма, които имах намерение тези дни. Ядосана и съжаляваща, че не съм казвала на родителите и съпруга си колко много ги обичам.

Изключително много се старая да не задържам и да спестявам нищо, което би ме накарало да бъда щастлива тук и сега. И всяка сутрин, когато си отворя очите, си казвам, че това е специално. Всеки ден, всяка минута, всеки дъх е безценен подарък.

Може би животът ни е много различен от този, за който сме мечтали. Но докато сме тук, все още може да танцуваме.“