В момента все още сме в един клас, всеки ден на училище е мъчение за мен.

Аз съм на 15 години и преди три седмици ми се случи нещо ужасно. Бяхме на един рожден ден с целия ми клас. Не знам дали са го направили нарочно от самото начало или така се е случило, но се напих много и накрая останах заедно със седем мои съученици – бяха останали само момчета и аз.

Моята приятелка, с която винаги ходим заедно, също си била тръгнала, тъй като се притеснила, че техните ще й се карат и ме оставила – нещо, което никога няма да й простя.

И резултатът бе, че преспах с всичките седем съученици – заведоха ме в спалнята и идваха един след друг… Не мога да ви опиша как се чувствах на другия ден, като се събудих и вече трезва си спомних какво стана. Но това е по-малкото зло.

Най-ужасното е, че трябва да се виждам с тях всеки ден и няма как да избягам. Не мога да сменя училището, а всеки път, когато видя някого от тях, забелязвам ехидните погледи.

Подозирам също така, че вече са се похвалили и на останалите момчета от класа… Просто не знам какво да правя, не мога да продължа да идвам в този клас.

В. М., София