На 23 октомври 1956 г. унгарците започват всенародно въстание срещу комунизма и съветската окупация, което по мащаб ще остане без аналог в социалистическия лагер.
На тази дата в 15 часа под красивия мост „Ержебет“ пред паметника на Шандор Петьофи се събират студенти и техни преподаватели със 16 искания за реформи, издигнати са лозунги „Ruszkik,haza!“ /“Руснаци, отивайте си вкъщи!“/.
Сърпът и чукът са изрязани от националния флаг.Младежите тръгват към паметника на Бем – национален герой от полски произход, борил се на страната на Унгария в революцията 1848-49г. Събират се вече около 300 хиляди души- студенти, преподаватели, работници и войници.
Шествието тръгва към парламента. Те искат премахване на червената звезда от сградата на уникалният парламент и правителство на чело с рефоматорът Имре Надь. Голяма група студенти щурмува Националното радио, след отказа да им бъде прочетена декларацията.
Стига се до сблъсък със силите на реда, падат първите убити. Това възпламенява страната- хората масово разбиват военни складове и превземат полицейски участъци, въоръжавайки се. Войници преминават на страната на въстанниците.
На 24 октомври в Будапеща са въведени 290 съветски танкове, 120 бронетранспортьори и 6000 съветски войници. Посрещани са с коктейли „Молотов” и дъжд от куршуми. В унгарската столица пристигат съветските величия Суслов и Микоян.
Въстанието обхваща цялата страна и се радикализира. Превзет е Градският комитет на партията в Будапеща и много комунистически активисти и офицери от Държавна сигурност са убити и обесени. На 27 октомври съветската армия временно отстъпва.
На 1 ноември Имре Надь слага край на еднопартийната система, страната провъзгласява неутралитет и напускане на Варшавския договор. На на 4 ноември 100 000 съветските войниции нахлуват мощно в Унгария. Започва неравна борба, загиват много граждани. Янош Кадар обявява просъветско правителство. Съпротивата продължава до 10 ноември 1956 г.
ООН, САЩ и Запада предават въстанието. „Дръжте се, идваме!“- тръбят западните радиостанции, но така и не идват… Имре Надь се скрива в посолството на Югославия, но е предаден и отведен от КГБ в Румъния, а по-късно върнат и екзекутиран на 16 юни 1958г.
Кардиналът Миндсенти, благословил революцията, се спасява в Американската легация. Над 2600 загинали, 20 000 ранени и 350 души екзекутирани е тъжната равносметка. Над 200 000 унгарци напускат страната.
Юни 1989г. Имре Надь е реабилитиран, а тленните му останки поставени на поклонение на Площада на героите. Стотици хиляди присъстват, а студентът Виктор Орбан призовава от трибуната, съветските войски да напуснат страната.
Отворена е границата с Австрия и хиляди туристи от ГДР, неискащи да се върнат в страната минават на Запад. Пада първата тухла от Берлинската стена. 23 октомври става национален празник на маджарите.
Днес, на 60-та годишнина от революцията булевардите са осеяни с огромни фотоси на много убити непълнолетни в неравната борба. Особено вълнуваща е снимката на Ерика Селеш /1941-56/ със шмайзер, сражавайки се срещу съветските танкове с думите: „ Да живее унгарската свобода, да живее родината!“.
Дойде и новината, че по искане на Главния прокурор, Върховният съд на Унгария символично е отменил смъртната присъда на Имре Надь.
На 23 октомври тази година в 15 часа, хиляди унгарци ще дойдат пред парламента за да чуят словата на премиера Виктор Орбан и полския президент Анджей Дуда да почетат паметта на загиналите герои.
Дълбок поклон унгарци!
