Дълго време изследователи и икономисти смятаха, че хората винаги вземат логични и добре обмислени решения. В последните години обаче учени откриха и описаха широк спектър от ментални грешки, които подрониха репутацията на разумното мислене. Ето 5 от тях.
1. Системната грешка на оцеляващия
Този тип грешки се дължат на нашата склонност да се фокусираме върху успеха, върху победителите в дадена област и да се учим от тях, забравяйки напълно всички провалили се, които са използвали същите стратегии.
Хиляди спортисти тренират като Леброн Джеймс, но така и не стигат до НБА. Проблемът е в това, че никой не е чувал за тях. Ние слушаме само за онези, които са изкачили върха. И ето как погрешно преосмисляме стратегии, тактики и съвети на един, игнорирайки факта, че не са работещи за повечето хора.
Друг пример: „Ричард Брансън, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг са зарязали университета и са станали милиардери. Следователно: предприемчивите просто трябва да престанат да си губят времето с учене.”
На всеки Брансън, Гейтс и Зукърбърг се падат по няколко хиляди други предприемачи, които са претърпели провал, затънали са в дългове и са останали с незавършено образование. Системните грешки на оцеляващия ни казват, че всъщност не знаем как нечия стратегия ще се прояви конкретно в нашия случая.
2. Страхът от загуби
Идва от склонността ни решително да избягваме загубите по пътя към придобиването на печалби. Резултати от едно изследване показват, че ако някой ви даде 10 долара, 10 евро или пък 10 лева, ще изпитате лек прилив на удовлетворение. Но ако се лишите от същата сума, ще почувствате значително по-висока загуба на удовлетвореност.
Нашата склонност да избягваме загуби, ни заставя да вземаме глупави решения и да променяме поведението си само и само да съхраним това, което вече имаме. Стремим се да защитим материалните придобивки, които вече имаме и това може да ни тласне към грешката да ги надценяваме в сравнение с други възможни варианти.
Да кажем, купите си нови обувки и това ви доставя лек прилив на удоволствие. Но се случва така, че след няколко месеца решавате да ги продадете, без нито веднъж да сте ги обули – и това ще ви се струва твърде болезнено. Страхът от загуба!.
По същия начин ще почувствате леко задоволство, когато хванете „зелена вълна” на път за работа, но ако шофьорът пред вас се замотае на някой от светофарите и по тази причина изтървете „зеленото”, ще ви обземе гняв. Болката от загубата на възможности е по-силно от първоначалното удоволствие.
3. Евристика на достъпносттта
Доста разпространена грешка, която нашият мозък допуска, предполагайки, че примерите, които лесно ни идват на ум, са най-важните.
Резултати от изследване, проведено от Стивън Пинкер от Харвардския университет показали, че ние живеем в най-защитеното от жестокост време от цялата история на човечеството. Днес населението на планетата е най-голямо, откогато и да е било. Броят на престъпленията неотклонно намалява.
Мнозина се удивляват, когато чуят тези статистически данни. Някои категорично отказват да повярват в тях. Ако живеем в най-мирното време от историята, защо тогава има толкова много войни и терористични актове?
Добре дошли в евристиката на достъпността!
Отговорът е, че живеем в свят, в който всяко събитие свектавично става известно на всеки. Информацията за масова катастрофа или тежко престъпление е широкодостъпна както никога преди.
Общият процент на опасни събития намалява, но вероятността да чуете за тях се увеличава. И това кара нашият мозък да мисли, че те се случват с по-голяма честота от обичайното.
Ние надценяваме влиянието на това, което помним и подценяваме доминирането на събития, за които не сме чували.
4. Ефектът на котвата
Простото показване на хората на случайно число може да послужи като „котва” при по-нататъшните техни решения и тази особеност често се използва в търговската сфера. Например, маркетолозите са установили, че ако бъде обявен публично лимит „по 12 във всяка ръка”, то хората ще купуват двойно повече от обикновено.
Но, сферата, в която най-много се експлоатира ефектът на котвата е ценообразуването. Ако, например, си харесате часовник и видите на етикета цена 500 долара, ще приемете, че е прекалено скъп за вас. Но, ако в магазина първо сте видели часовник за 5000 долара, а после — за 500, то тази цена ще ви се стори напълно разумна.
5. Склонността да се потвърждава личната гледна точка
Това е тенденцията да се търси или предпочита информация, която подтвърждава нашите убеждения и заедно с това да се игнорира или омаловажава онова, което им противоречи.
Например, лицето А смята, че промяната на климата е сериозен проблем, поради което търси и чете предимно статии и книги за опазването на околната среда, климатичните промени и възобновяемите източници на енергия. В резултат на това лицето А продължава да затвърждава текущите си убеждения.
На свой ред, лицето Б не вярва, че промяната на климата е сериозен проблем и затова търси и чете само материалите, в които климатичните промени се заклеймяват като мит. Тоест, лицето Б също продължава да затвърждава текущите си убеждения.
Промяната на гледната точка става все по-сложна. Колкото повече вярвате в нещо, толково повече ингорирате и филтрирате противоположната информация. И тъжната истина в заключение е, че повечето хора не искат нова информация. Те просто се стремят към потвърждаване на това, което знаят.
Източник: Psychology today
