fbpx

3000 души се събраха да чакат извънземни на летището до село Щръклево (Видео)

613

На днешния ден се навършват 24 години от деня, когато 3000 души се събраха да чакат извънземни на летището до село Щръклево.

Там са и медиите, които са информирани двайсетина дни преди тази дата. Всички очакват кацането на осем кораба от планетата Криси.

Хората се връзват на твърденията на три дами, които после едва отървават линчуване. За среща с извънземни вероятно се е замислял всеки втори българин. Но да събереш хиляди, които да чакат кацането на космическите събратя, си е направо луда работа.

Събитието, за което днес си спомнят малцина, е на 11 септември в далечната 1995 г.

За място на съдбовната среща е избрано русенското село Щръклево, където тогава има действащо летище. Край Русе се събират хора от близки и далечни места. Едни носят цветя, други са подготвени с фотоапарати, а трети просто бързат да зърнат с очите си космическите ни братя.

За срещата с НЛО предварително съобщават три контактьорки с извънземния разум.

Те обявяват, че край Дунава ще кацнат осем космически кораба с пратеници от далечна планета, носеща името Криси.

Днес историческото място е пусто, летището отдавна не работи, а дълго чаканата поява на пришълците така и не се осъществява. Спомен за еуфорията и последващото разочарование пазят обаче професионални и любителски кадри от паметния 11 септември.

Денят е понеделник, но още от рано сутринта стотици хора се отправят към село Щръклево, разположено на десетина километра от Русе. „Москвичи“, „Лади“, велосипеди, дори каруци задръстват пътя за летището, където предварително е обявено, че трябва да се приземи НЛО. За няколко часа се събират над 3000 души, сочат архивите. Според виновните за събитието три контактьорки извънземните ще кацнат на 11. септември 1995 година, точно в 11:00 часа. Затова преди уречения час избраното място вече е изпълнено с посрещачи. Начело на земляните, разбира се, са трите дами, които твърдят, че общуват директно с крисианците.

Жените дори са облечени в еднакви костюми спомнят си очевидци на събитията.

Дамите са изцяло в бледорозово, а в ръцете си държат рисунки с молив, които изобразявали някои от извънземните лидери.

Осемте кораба са излетели от космодрум на междугалактически център, обявяват малко преди обед контактьорките. С напредване на времето напрежението сред чакащите се покачва. Хора има навсякъде около аерогарата.

„Трябваше да има венец на пистата. Трибуна, хляб и свещеник“, обявява една от жените. Контактьорките настояват пистата да бъде освободена от самолетите, за да могат да се приземят летящите чинии. Те искат полетите да бъдат спрени за час. Освен това трябва да има венец от рози и плат, на който да стъпят ръководителите на извънземните.

Когато предварително обявеният час е преминал, една от посредниците с космическия разум обявява, че на летището не е дошъл лидер от българска страна.

„Къде е президентът?“, пита тя. После предава далечното послание: „Докато не сложите венец и плат няма да слезем“.

Чакането на пришълците продължава близо 4 часа. Градусът на напрежението на аеропорта расте с всяка минута. Засилва се недоволството сред събралите се хора. Междувременно контактьорките продължават да твърдят, че извънземните ще дойдат, за да помогнат на хората. На въпрос как изглеждат космическите ни братя, една от жените отговаря:

„С ризи и панталони. И се хранят с хляб“

С напредването на часовете пропуските в организацията на посрещането се увеличават, разкриват видеозаписите от Щръклево. След няколко часа чакане полицаи придружават трите дами в розово, за да ги предпазят от гнева на тълпата. „Мошенички. Как не ви е срам?!“, крещи множеството. Трите жени се качват на автомобил и са отведени от пистата. След тях се разотиват и разочарованите посрещачи.

Дни след злополучния понеделник темата е сред най-обсъжданите в региона. Дори се пуска слух, че извънземните успели да кацнат, но на друго място. Зевзеци пък се шегуват, че зелени човечета раздали пари на тези, които успели да ги видят. Русенски уфолози определят случая като масова истерия и дори за намеса на службите.

От това време е останал още един автентичен документ, а коментарите са направени на следващия ден:

ТЖВ: … Те се уплашили, като видели толкоз народ. Гледам аз една жена стара, повела и дядото, то едва се крепи, кокорят се, дядото вика: „Аз нищо не мога да видя, ако ма бутни, ша разбера.“ Викам си на ума, какво цървулите ми ли държиш тука, като си дошъл и ти като мене.

ДАК: Някои разправят, че слезли на Бъзън и раздавали долари.

ТЖВ: …Ония с бирата и кебапчетата направиха работата. И много милиция, много нещо. С пистолети на кръста и в ръце с пистолети – пазят, ония да не вземат някого и да го отвлекат.

ДАК: А, то до секи милиционер по едно момиче такова засукано – и да слезнат ония, няма да се усетят, че да гърмят.

ТЖВ: То за да дойде толкоз народ, те са се обадили, предадено е, че ще дойдат.

ДАК: Ма много народ, кола до кола. Кого чакат? Миаля чакат.

ТЖВ: Абе, за да има от София коли, значи има нещо…От десет часа някои чакат. Ний отидохме към дванайсе, обаче са прибрахме, момчето беше на работа, втора смяна щеше да ходи.

СК: Разправят за тез космонавти, че имали много пари и злато – богата работа, и на България щели да дадат.

ДАК: Ма не слязоха.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори