Точно преди 18 г. митичният автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца почина при полицейска обсада. Официално се е самоубил, но България беше осъдена заради смъртта му.

Разследването завърши със заключение, че няма неправомерна намеса на служителите на МВР и той се е прострелял сам. Родителите му и правозащитници обаче и до днес смятат, че е бил убит от барети.

През юли 2010 г. майката и бащата на Ганеца осъдиха България в Европейския съд по правата на човека и получиха 30 000 евро обезщетение. Магистратите в Страсбург постановиха, че държавата е нарушила правото на живот на Въчков, защото спрямо него е било употребено неправомерно огнестрелно оръжие – при преследването полицията изобщо нямала стратегия, насочена към минимизиране на употребата му.

За проведеното след инцидента разследване пък в решението се казваше, че му е „липсвала необходимата цялостност и обективност, а прокурорските органи не са предприели всички необходими мерки за изясняване на обстоятелствата около смъртта на Въчков”. Разследването от съдебните органи е било неадекватно, констатира още Съдът по правата на човека.

Ден след публикуване на решението обаче ген. Васил Василев, който по време на акцията ръководеше Национална служба „Полиция”, заяви в интервю за „Фокус“:

„Преследване имаше, но не и убийство. Около 2 години и половина българската полиция се занимаваше с разкриване дейността на Въчков. Бяха извършени около 105 случая на нападение и грабежи на МПС, както беше модерно тогава да бъде свален някой от колата. Към края на разследването той беше изключително потаен. Не комуникираше с хора. Работата по него беше изключително тежка и затормозена. И се стигна до този ден, в който се получи сигнала, че той играе футбол във френската гимназия.

Преди това няколко пъти органите на полицията правиха среща с майка му и установихме приятелката му, тогава живееща и учеща в чужбина, с уговорката той да се предаде. Но той категорично отказа и заявяваше, че жив няма да се предаде. Това го имаме в СРС-ата.

Преди това той беше засечен от полицейски органи. Излезе с автоматично оръжие и автомат и беше надупчил колата на полицаите. Само по чудо нямаш убити полицаи. За него се знаеше, че ходи винаги тежко въоръжен. Подозираше се, че носи и ръчна граната. Което изискваше внимателна работа по него, тъй като беше заявил, че ако трябва, ще води бой до последно. Така се случи и този ден.

Когато силите на полицията пристъпиха към неговото задържане, не се предаде, качи се в кола и побягна по улица „Раковски” като стреляше от кола по посока на преследващите го полицаи. Беше застрашен животът и на всички хора, които се намираха случайно на улиците. Решихме, че този път трябва да бъде задържан. Не можехме да го оставим, защото залагаше авторитета на полицията.

След това той влезе в къща на ул. „Мърфи”. Тя беше обградена. И към него се пристъпи към задържане, като първоначално се отправиха апели да се предаде и да остави оръжието си. Оттам нямаше никакъв отговор. Освен това – чу се изстрел. Когато се качиха нашите специални части при него, видяха, че държи пистолет в ръка и е с простреляно слепоочие.

Василев изтъкна, че на мястото са извикани прокурор и съдебен лекар и е направена експертиза, която установява, че Въчков се е самопрострелял. Бившият шеф на полицията беше категоричен, че той не е убит от спецчастите.

Преследването и престрелката

През август 1996 г. Ганеца е обявен за издирване, когато успява да избяга от ареста на Първо РПУ. Заради него са уволнени двама спецполицаи от тогавашната НСБОП и един от Националната полиция – предупреждавали го за предстоящото задържане. От МВР заявяват, че той е крадец номер едно в държавата и е особено опасен.

Почти три години по-късно – следобед на 6 юни 1999 г., зрелищно преследване със стрелба по улиците шокира софиянци. Според информацията на МВР Въчков е засечен на кръстовището на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Раковски”. Той пътува в ланчия, а след него се движи джип с хората му. Цивилни барети ги погват с БМВ, след което Ганеца открива огън по тях с “Калашников”. Преследването продължава по цялата ул. “Раковски”, после по “Сливница”, след това и през кв. “Редута”.

Междувременно джипът успява да се изплъзне. Командосите в БМВ-то, макар и надупчено от куршуми, успяват да улучат гумата на ланчията. Въчков кара още около 500 метра, но се чупи полуоската на колата, той я изоставя и хуква по “Оборище”. Носи два пистолета – “Макаров” и ПСМ. По-късно първият е открит изхвърлен в двора на къща. На улица “Мърфи” следите му се губят и ченгетата вече започват да мислят, че отново са го изпуснали, когато гражданка им показва в коя кооперация се е скрил. Четирима от баретите нахлуват в сградата…

По-късно го вадят все още жив. Ганеца обаче издъхва на операционната маса в “Пирогов” в 19.30 часа същия ден. На 28 години.

Послеслов

След като родителите на Ганчо Въчков осъдиха България в Страсбург, вътрешният министър от времето на акцията – Богомил Бонев, коментира, че съжалява за загубата им, но жалбата им пред съда е меко казано неморален акт. Той изтъкна, че няма държава в света, в която полицията да не използва въоръжена сила при преследване на престъпник, стрелял по служители на реда. Бонев подчерта, че и съдебно-медицинската експертиза, и натривките по ръцете на Въчков са доказали, че се е самоубил.

От Българския хелзинкски комитет обаче цитираха свидетелски показания, според които Ганеца е бил изнесен от сградата с вързани ръце, и попитаха – кога е станало това – преди да се самоубие, или след като са го намерили с куршум в главата.

Майката Вероника Въчкова пък разказа пред медии, че синът й бил сигурен, че ако го хванат, ще го убият. Затова не искал да се предаде.