„Нямам деца, нямам съпруга, нямам кола, нямам кредит. Може би е малко помпозно да го кажа, но по-добре да умра изправен, отколкото да живея на колене“, заявява приживе главният редактор на „Шарли Ебдо“ Стефан Шарбоние.
Двама братя ислямисти приемат твърде буквално неговото предизвикателство и разстрелват именития карикатурист заедно с още 11 негови сънародници.
Франция и целият свят потъват в скръб, а в последвалото разследване става ясно, че журналистите от списанието са били
предупредени от полицията, че животът им е в опасност Шарбоние ходи на работа с охранител, но той се оказва неспособен да спре двамата тежковъоръжени ислямисти. Главният редактор и останалите легендарни карикатуристи нито за миг не се поколебават да продължат това, в което са най-добри, въпреки всички заплахи.
Всеки нормален човек би си задал въпроса струва ли си да рискуваш всичко, дори да нямаш жена, деца и скъпа лимузина? Струва ли си да жертваш живота си в името на свободата на словото, на вероизповеданията и въобще на правото да живееш нормално, опълчвайки се на фанатиците,
които използват вярата, за да ограничават, заплашват и убиват?
Карикатуристите от „Шарли Ебдо“ са намерили за себе си причината да продължат въпреки опасността и в крайна сметка платиха с живота си за това си решение.
По света обаче има и други творци, които са се опълчили на ислямските екстремисти и всеки ден водят своята битка за оцеляване. „168 часа“ ще ви представи 10-те най-известни писатели, карикатуристи, музиканти и дори актьори, които всяка сутрин се събуждат с мисълта, че имат издадена смъртна присъда от различни по големина и авторитет, но приличащи си по свирепост ислямистки групировки.
Безспорният лидер в списъка на ислямистите с творци за ликвидиране е Салман Рушди. Британският писател от индийски произход публикува през далечната 1988 г. книгата си „Сатанински строфи“. Критиката я определя като блестяща религиозна сатира, но голяма част от ислямския свят я възприема като откровена обида.
Едва ли самият автор е предполагал каква истерия ще предизвика със своето произведение. Само няколко месеца след отпечатването на „Сатанински строфи“ лидерът на ислямската революция в Иран аятолах Хомейни издава фетва (религиозна заповед) за убийството на писателя. И за да бъдат стимулирани евентуалните изпълнители на височайшата поръчка, е обявена награда за главата на Рушди
в размер на 2,8 млн. долара Преследвани са също издатели и преводачи на романа. Японският му преводач Хитоши Игараши е намушкан многократно от неизвестен екстремист в собствения си кабинет.
Самият Салман Рушди е принуден да започне своя дълъг „партизански“ живот. Той търси спасение в Лондон и пътува инкогнито до Ню Йорк. Писателят признава, че заповедта на вече покойния аятолах Хомейни през всичките тези години му тежи като воденичен камък на врата. И то не защото го е страх за собствената му кожа.
„Винаги съм се терзаел дали не станах известен заради фетвата, а не заради творчеството си. Няма интервю, в което да не са споменавали тази дума. Яд ме е, че много от преследвачите ми със сигурност
никога не са чели „Сатанински строфи“
Навремето срещнах млад „британец от азиатски произход“, който сподели, че е участвал в демонстрации срещу мен. После прочел книгата и много се зачудил за какво е бил целият този шум“, разказва Салман Рушди.
Според някои материали в пресата фетвата за неговото ликвидиране е отменена през 1999 г., но други твърдят, че това не отговаря на истината и дори наградата за екзекуцията му е увеличена многократно през годините.
Писателят очевидно няма желание да изпита упоритостта на своите преследвачи и продължава да бяга от светлината на прожекторите, доколкото му е възможно.
„Често ме питат дали си спомням деня, в който издадоха заповед за моето убийство. Как да го забравя? Беше на Свети Валентин. Поне никога повече не забравих деня, в който трябва да подаря цветя на жена си.
Ако трябва да съм сериозен, ще ви призная, че спрях да обръщам внимание на заплахите по мой адрес. Толкова пъти са ми обещавали смърт, че когато този момент дойде, сигурно ще съм най-добре подготвеният човек за това последно изпитание. Научих се
да държа чувството на
страх далеч от себе си
То сякаш усети хладното ми отношение и стои далеч от мен. Правя всичко по силите си да водя нормален живот. Играя успешно ролята на свободен гражданин на Ню Йорк и Лондон, а често ходя и на посещения до родния си град Мумбай (Бомбай)“, отсича Салман Рушди в интервю за списание „Шпигел“.

Кои други известни творци живеят под смъртна заплаха от ислямистите, четете в печатното издание на в. „168 часа“