Чалгата придоби популярност у нас в началото на 90-те години, когато със зората на демокрацията настъпи и зората на чалгализацията.
Този музикален жанр израсна като най-комерсиалния жанр в България. Музикални критици от всички фолклорни области на България се втурнаха да дават анализи и оценки за това, че чалгата била показателен пример за съвременната българска нецивилизованост и немодерност, безхаберие и безбожие, порок и гузност, бедност и безизходица.
Как била разяждала основите на българската етническа идентичност. На всичкото отгоре чалгата била език на несвободата и цинизма, от най-долна проба, унижаващ жената, торериращ домашното насилие и правния нихилизъм. И още – тя е безкритичното, ирационално, аморалистично, едномерно-апологетично възприемане на света.
Ако искате да вкиснете обедната почивка на колегите си, пуснете им някои от най-емблематичните песни от този период, които влязоха в музикалната ни история.
Оркестър Китка
Кондьо
Радо Шишарката
Тошко Тодоров
Андон Събев
Оркестър Кристали
Никсън
Веселина
Оркестър Кристали
Луна
И една шопска салата за обяд