Идеята за създаването на Държавна петролна компания, която щяла да предлага евтин бензин за всички в България, е не само безсмислена, но и вредна

Каква е схемата, обяснява за „Дойче веле“ Ясен Бояджиев.

То се видя, че частният бизнес е неблагонадежден. Но, слава богу, държавата постепенно ни освобождава от неговия гнет. Затова държавни компании строят автомагистрали, укрепват свлачища, ремонтират язовири. Държавата пое лотарийните игри и си създаде ВИК-холдинг. На път е нещо като държавен Booking.com, а няма да е чудно, ако скоро се пръкне и държавна търговска верига.

Безспорният връх в тази поредица обаче ще е Държавната петролна компания (ДПК) с нейните складове и стотина бензиностанции. Тя щяла да „предложи действителната цена“, понеже ще работи с „минимална и разумна“ надценка. А ако трябва, даже без никаква печалба. Мъдрото ни дясноцентристко управление рязко навива руля наляво, за да ни поведе към спокойни води. Едни ги наричат „държавен капитализъм“, други – „социализъм“. Но думите нямат значение – важното е, че за всички ще има евтин бензин.

Съблазнително, но безсмислено. И вредно.

На някои тази схема сигурно им звучи съблазнително. Но всъщност е безсмислена и вредна.

Ако, да кажем, ДПК ще работи само с минимална или дори без никаква печалба, как ще се изплащат първоначалните инвестиции (стотици милиони) и последващите преки или косвени бюджетни субсидии? „Спестеното“ от цената на горивата ще си го плащаме накрая през данъците. А тези от нас, които нямат кола, ще са прецакани съвсем директно.

Могат да се приведат цял вагон икономически аргументи, които показват, че опитите на държавата да упражнява търговска дейност винаги и навсякъде завършват с провал, понеже са крайно неефективни и придружени от зловещи злоупотреби.

На всичко отгоре държавата ще се явява в двойна роля – хем ще се конкурира на пазара, хем ще контролира конкурентите си и ще им налага своите правила. Това няма да стимулира конкуренцията, а ще я убие. Заедно със самия пазар.

Има друг начин

А има далеч по-евтин и ефективен начин да се свалят цените (ако въобще е възможно) и да се коригират проблемите на този пазар. За целта би било достатъчно държавата да замени сегашната безгръбначна КЗК с истински независим и безкомпромисен регулатор. Както и да гарантира равнопоставен достъп на всички доставчици до пазара – тоест, до държавните и частните акцизни складове.

Мнозина говорят за това поне от пет години, но никой не им обръщаше внимание. И ето, че сега властта се плесна по челото, изневиделица открила Америка.

Защо?

На какво точно се дължи този завой, можем само да гадаем. Но има две неща, които са сигурни. Първо, че причината не е в някакво внезапно идеологическо прозрение. И второ, че става дума за прагматична схема с многопосочна политическа и бизнес употреба. Като например:

Предизборно потушаване на напрежения и омайване чрез (временно) сваляне на цените на горивата (част от електората е носталгично настроен и макар да не вярва на държавата, много би харесал подобна нейна намеса).

Удар (и отнемане на досегашните им привилегии) срещу играчи на пазара, загубили поради някаква причина благоволението на властта.

Пренареждане на пазара, прехвърляне на привилегиите и облагодетелстване на други „наши“ хора (стари или нови играчи).

И накрая нещо, което може и да изглежда дребно, но не е: новата ДПК ще осигури сладки работни места на стотици партийни хрантутници нашир и надлъж.

Сигурно е и това: всичките тези благини накрая ще бъдат платени скъпо и прескъпо от данъкоплатците.