На фона на безпомощното лутане на полиция, барети и жандармерия е трудно да се повярва, че Ганеца, Чакъра, Росен от Нови Искър или Стоян Зайков сами са отнели живота си.
Жителите на Костенец може и да си отдъхнат след обезвреждането на Стоян Зайков, издирван почти месец за убийството на двама души, но МВР няма да обере лаврите, а заслужени подигравки. И няма как да е иначе, след като хиляди служители от вътрешното и военното министерство, въоръжени с най-модерната налична техника, с десетки следови кучета и фотокапани, с термокамери и дронове, не можаха да открият човек, който на практика няма никаква специална подготовка. Нещо повече – докато го търсеха под дърво и камък, той успя да застреля съседа си и да обере няколко вили, пише вестник СЕГА.
Изобщо няма да повдигаме въпроса какво би се случило, ако трябва да се издирва добре подготвена група терористи например?
Фактът, че Стоян Зайков бе открит мъртъв, при това самоубит, не изненада никого – това бе основната версия по всички социални мрежи, където твърдото убеждение бе, че само така завинаги ще бъдат заровени всички неудобни разкрития, които биха компрометирали вече и без това окарикатуреното МВР. И досега няма отговор на въпроса защо Зайков не избяга в чужбина, а се придържаше към района, който бе на практика блокиран от МВР? И защо внезапно ще реши да се самоубива, след като успешно се измъкваше от гонката цели 20 дни?
На този фон още по-нелепо прозвучаха хвалбите на МВР, че тактиката им сработила, че имало 70 фотокапана, че му приложили какви ли не номера в опит да бъде заловен, че като цяло операцията била успешна и т.н. Единствен шефът на МВР в София-област Николай Спасов направи изключение. След като обясни подробно, че раната на Зайков е в торса, а самоубийството е извършено със самоделка 12-и калибър, каквато полицаите не използват, той чистосърдечно обяви, че е наясно, че мнозина изобщо няма да повярват на МВР и версиите му. Но се надява обществото все пак да повярва във версията на МВР, след като прокуратурата приключи разследването.
Това обаче трудно ще се случи, като се имат предвид останалите случаи, при които дълго издирвани престъпници „удобно“ се самоубиваха точно преди МВР да ги залови. Така се случи с обвинения за шест убийства в Нови Искър Росен Ангелов, който през януари м.г. също беше издирван дни наред от полиция, барети, военни и накрая беше открит самоубил се в необитаема къща, покрай която МВР и армията бяха минавали поне няколко пъти. По онова време сегашният вътрешен министър Младен Маринов беше само главен секретар на МВР, а настоящият главен секретар Ивайло Иванов беше шеф на СДВР.
Подобни случаи имаше и по времето, когато премиерът Бойко Борисов бе главен секретар на МВР. Най-драстичният от тях без малко да му докара тежки прокурорски проблеми. Става дума за смъртта на Тодор Димов-Чакъра, който загина през 2003 г. по време на полицейска акция под ръководството на тогавашния главен секретар на МВР. Чакъра бе обстрелван с гранатомети във вилата си край Харманли, обграден от над 100 души от МВР, сред които над 30 барети. В акцията бяха използвани ръчни и димни гранати, автомати „Калашников“ и по-леки оръжия. Казусът за смъртта на Чакъра бе позабравен, но през 2012 г. съдът в Страсбург осъди България по жалба на вдовицата и двамата синове на Димов и им присъди 50 000 лв. обезщетение. Едно от най-големите в онези времена.
Съдиите приеха, че има прекомерна употреба на сила срещу Чакъра, издирван за изтърпяване на присъда за сводничество и кражба на добитък, както и че разследването за смъртта му е било неефективно. След решението главният прокурор Сотир Цацаров поиска от Върховния касационен съд да възобнови делото и разследването, прекратено през 2005 г. от военните прокурори в Пловдив, започна наново в София. Борисов също бе разпитан по него. А останките на Чакъра бяха ексхумирани, за да се изследва как е загинал. Накрая разследването беше прекратено, защото експертизи показали, че Чакъра се бил самоубил, като е самовзривил граната, а прокурорското заключение бе, че „според събраните по делото доказателства няма виновни длъжностни лица“.
Подобна беше историята и с Ганчо Въчков-Ганеца. През 2010 г. България бе осъдена да плати 30 000 евро на родителите му, отново заради самоубийство при операция на МВР. Според Европейския съд за правата на човека в Страсбург вината на държавата е, че е допуснала смъртта на Ганеца при зле организирана полицейска акция на 6 юни 1999 г. в столицата и че е разследвала небрежно инцидента. След зрелищно преследване Ганеца беше открит мъртъв в кооперация в центъра на София с няколко куршума в главата.
Всички тези случаи имат един общ знаменател – самоубийството е извършено с необичайно оръжие
– Зайков се самоубива с ловна пушка, Росен от Нови Искър – с пистолет със заглушител, Чакъра – с граната, Ганеца – с картечен пистолет. И никакви експертизи не могат да обяснят защо и как това се случва точно под носа на МВР, което хвърля огромни ресурси, за да ги залови. Ако към това се прибави и ниската ефективност на вътрешното министерство в борбата с битовата, а и с организираната престъпност, ширещата се корупция и „гъвкавото“ прилагане на законите в полза на хората с ресурси, едва ли е странно, че бързо се раждат многобройни конспиративни теории, които и най-солидните доказателства не могат да оборят. Как да не го ожалиш МВР?
