Двойки подписват брачни договори, за да се спасяват от дългове, които са натрупали към кредитори.

Новата тенденция е засечена от представители на Нотариалната камара у нас, пише „Монитор“.

„Понякога подписват брачни договори и в опит да избягат от кредитори, като се надяват, че по този начин затъналият в дългове съпруг ще се спаси“, разказа Милена Илчева, нотариус от Бургас. Според нея сключването на брачно споразумение не се влияе от възрастта на двойката.

„Правят го и хора с 30 – 40 години брак. Всичко е въпрос на мотивация или някакъв повод. Най-често по този начин постъпват съпрузи с имот или проблем, който искат да разрешат, докато са живи и в добри отношения. По-често това се прави, когато това не е първи брак, заради това, че съпрузите имат различни наследници“, обяснява тя. По думите й по подобен начин постъпват някои двойки, когато имуществото е придобито със средства на единия съпруг (вкл. и активи от бизнеса му – б.р.) и брачните договори се ползват, за да не се налага да се води съдебно производство за установяване на лично имущество. Най-често брачни договори подписват двойки, имащи повече имоти от последващи бракове.

„Това са по-богати хора, със собствен бизнес. Обикновено недвижимите имоти остават при съпругата, защото мъжете са по-рискови в начинанията си и най-вероятно заради това предпочитат да не притежават недвижимости. Обикновено става дума за хора на възраст 50 – 60 години“, каза Пламенка Халачева, нотариус от Плевен.

Младите най-често избират режим на разделност

Още преди сватбата решават всичко, което придобиват, да е индивидуална собственост на този, който го е придобил със свои средства. Те подписват при нотариуса такава декларация, която след това подписват и пред длъжностното лице по гражданското състояние, пред което сключват брака“, пояснява тя.

„Не бих казала, че жените по-често успяват да убедят половинките си да им оставят имотите. Напротив – по-често мъжете вземат недвижимостите, защото явно са в по-силни позиции“, смята нотариусът от Монтана Валерия Тодорова. „При нас в повечето случаи хората идват с готови договори, подготвени от адвокати, особено когато става дума за имуществени отношения“, поясни тя.

„Хората най-често по този начин делят апартаменти и пари, като такива договори се подписват от млади хора, разполагащи с повече имущество.

Това, което четем по книгите за някакви пикантерии за особени ангажименти и издръжки след развод, в България го няма

Ние сме доста ортодоксални хора“, казва помощник-нотариусът Йордан Еленков.

„В момента повече са такива договори в заварените бракове“, отчита председателят на Нотариалната камара Красимир Анадолиев. „Има обаче и нарастваща тенденция от по-младите не толкова за договор преди браковете, колкото за сключване на режим на придобиване на имуществени отношения за в бъдеще. Това става с декларация, например за разделна собственост. Казусите по такъв тип договори са много и са индивидуални“, поясни Анадолиев.

В същото време статистиката показва, че през 2018 г. в Софийския районен съд са образувани 2270 бракоразводни дела, съобщиха за „Монитор“ от институцията. 1355 от тях са дела по взаимно съгласие, при които двамата съпрузи искат да се разделят бързо и без делби като предварително са договорили раздялата си. 915 от образуваните бракораздводни дела през м.г. са по вина, т.е. единият от съпрузите е ищец, а другият – ответник. През 2018 г. са приключили 2305 бракоразводни дела в СРС, цифрата е по-голяма от образуваните заради дела от 2017 г. 1396 са столичаните, които са се развели по взаимно съгласие през 2018 г., съобщиха още от съда.

Според магистрати болшинството от разводите стават все по-цивилизовано и без скандали. От години статистиката показва значително по-голям брой на разделите по взаимно съгласие и дори много от тези по исков ред, т.е. когато единият съпруг подаде молба срещу другия, също приключват със споразумения. Делата за разводи по взаимно съгласие се насрочват веднага и официализирането на раздялата става бързо и евтино.

Изневяра и алкохолизъм-основни причини за развод

Изневярата и алкохолизмът остават най-честите поводи за разрушаване на семействата, коментираха пред „Монитор“ адвокати по бракоразводни дела. Сред другите причини са безпаричието, еднообразното съжителство и домашното насилие. Според психолози пък динамичното ежедневие и борбата за оцеляване често пъти разрушават отношенията между съпрузи и това води до криза в брака, завършваща с развод.

При подаване на молба за развод по взаимно съгласие тя е от името на двамата съпрузи и таксата в съда е 25 лв. След решението на съда за разтрогване на брака, ако няма издръжка, се плащат още 25 лв. Така за 50 лв. съпрузите могат да се разведат по взаимно съгласие и това е причината този начин да е предпочитан.

Разводите в столицата варират около 2200 на година. По взаимно съгласие съпрузите могат да се разделят и за месец, а с искова молба – за 3 до 6 месеца. При късането на брачните окови по взаимно съгласие съпрузите подписват споразумение, в което съобщават какво са се разбрали, и съдът просто го одобрява в едно заседание, в някои случаи в две.

Адвокатският хонорар при делата по исков ред започва от 300 лв. и стига до няколко хиляди в зависимост от сложността и продължителността на процеса. В повечето случаи тарифата на адвоката се движи около 1000 лв.

В съдилищата не се води статистика кой пол по-често подава молба за разтрогване на брака, но практиката на адвокатите е категорична, че инициативата обикновено идва от жените.

Битката е не при раздялата между съпрузите, а при спора за родителските права, коментират съдии и адвокати. Борбата за родителските права е по-ожесточена от раздялата, сочи практиката. Не са единици случаите, когато мъже получават родителски права – има критерии, по които съдът преценява във всеки конкретен случай, имущественото състояние не е от толкова голямо значение, колкото родителският капацитет.

Нови правила за раздели и имущество в ЕС

В началото на февруари 2019 г. в 18 държави – членки на ЕС, сред които и България, влязоха в сила нови правила за имуществото на брачни двойки или регистрирани партньорства на хора от различни страни. Нормата засяга Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция. С новите регламенти се установяват ясни правила при развод или смърт и целта е да се сложи край на успоредните и противоречащи си производства в различни държави от ЕС, свързани например с имущество или с банкови сметки.

Правилата изясняват кой национален съд е компетентен да помогне на двойките при управлението на тяхното имущество или при поделянето му при развод, раздяла или смърт. Разяснява се кое национално право има предимство, ако са приложими правилата на няколко държави. Ще бъде улеснено признаването и изпълнението в една държава от ЕС на съдебно решение по имуществени въпроси, постановено в друга държава от съюза.

Страните от ЕС, които не участват в прилагането на новите правила, могат да се присъединят към тази спогодба по всяко време. Дотогава те ще продължат да прилагат своето национално законодателство към трансгранични случаи, свързани с имуществото на съпрузи и регистрирани партньори.