На днешния ден през 1901 г. се представя пред Бога възрожденецът, духовник, политики и народен будител Васил Друмев. Роден е в Шумен в семейството на дребен занаятчия. През 1858 г. заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария.
През 1862 г. участва в Легията на Раковски в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа. Постъпва в Духовната академия в Киев. Премества се в Галац (Румъния), а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 г. основава Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1878 г. става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г. През 1884 г. е избран за Търновски митрополит и остава на този пост до смъртта си през 1901 г.
Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Участва в Учредителното събрание и в Първото Велико народно събрание. Той оглавява второто правителство на Княжество България от 24 ноември 1879 г. до 26 март 1880 г. Той е и първият председател на новосъздадения Български червен кръст (БЧК)
През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг. Лишен е от правото да служи като духовно лице заради проруските си възгледи през 1893 г. Заточен е в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен.