Бракониерството застрашава най-голямото езеро на Балканите.

Албанските рибари и експерти алармират за заплахи за блестящия воден басейн, обхващащ Албания и Черна гора – Шкодра, най-голямото езеро в Южна Европа.

„Големите риби стават все по-редки и по-редки“, въздиша 47-годишният албански рибар Илир Незири, докато малката му лодка, задвижвана от стар двигател, се плъзга по езерото край Шкодра, посочва АФП.

Прекомерният риболов и бракониерството са виновни за това.

Бижуто на Балканския регион се простира на 530 квадратни километра, две трети от които се намират на черногорска територия, където се нарича Шкодренско езеро.

Водите му са известни с богатото си биоразнообразие, но рибните запаси намаляват, казват албанците, заплашвайки екосистемата и поминъка на стотици рибари.

Незири, който използва въдици, обвинява „незаконния“ електрориболов за малкия си улов от 10 килограма, което му печели около 28 евро (30 долара) на пазара.

„Бракониерите използват електрориболов в Албания и Черна гора в ущърб на честните рибари“, казва той.

В Албания извънредният метод се наказва с до 500 000 леки (4 000 евро) глоба и две години затвор.

Черна гора също забранява риболова с експлозиви и електричество и го наказва с глоба от 20 000 евро и затвор до три години.

Но бракониерите остават необезпокоявани, твърдят местните рибари.

„Всичко, което трябва да направите, е да дойдете през нощта, за да видите, че електрическият риболов продължава“, казва Расим Тарабоши, 75-годишен албански рибар, който се завръща с празни ръце след цяла нощ на езерото.

Той обяснява как бракониери зашеметяват рибата до смърт, използвайки електрически ток, който тече под вода чрез електроди, свързани към генератори или батерии. След това рибите се загребват, когато изплуват на повърхността.

Няма надеждни статистически данни за рибните запаси, но учените рисуват мрачна картина.

„Днес сме изправени пред факта, че количествата риба в Шкодренското езеро са значително намалени“, казва Джана Бежко, албански професор по биология.

Есетрата изчезва от езерото преди 30 години, а европейската змиорка и мряната са изправени пред подобна съдба. Запасите от змиорки са спаднали от 30 тона в началото на 90-те до 9 тона днес, показват официалните албански данни.

Само шаранът е далеч по-добре.

„Причината за този спад е прекомерният риболов както чрез легални, така и чрез незаконни средства“, казва Данило Мърдак, професор по биология в Подгорица.

Експертите предупреждават също, че замърсяването може скоро да представлява нова заплаха за екосистемата на езерото.

От черногорска страна езерото се захранва от река Морака и нейните притоци, които пренасят отпадните води от около 300 000 жители – половината от населението на малката балканска страна.

В момента езерото е в състояние „успешно да се бори със замърсяването благодарение на буйната растителност“, заяви черногорският специалист по опазване на околната среда Дарко Савелич.

Въпросът е докога

Албанците казват, че силните дъждове също изхвърлят замърсители в езерото от тяхна страна.

„При лошо време езерото прелива и носи боклук и отломки като например пластмаса““, казва Идриз Куртелай, бивш рибар и екологичен експерт в Албания.

Специалистите от двете страни на границата са съгласни относно необходимостта двете страни да се координират.

Необходима е „съвместна комисия за по-добро управление на езерото“, казва Замир Дедей, директор на Националната агенция за защитени територии в Албания.