Огромният брой недействителни бюлетини, младите хора не вярват на политиците и непрозрачността на финансиране на партиите. Това са трите големи проблема, които Асоциация „Прозрачност без граници“ откроява в края на годината, в която българите отидоха два пъти до урните – през пролетта на изборите за Европарламент и през есента за избор на местна власт.
Калин Славов, изпълнителен директор на асоциацията, представи проучването тема „Почтеност в изборния процес и доверие на младите хора в политиката“.
След тези изводи следват и препоръки – трябва да се извърши експертна оценка от страна ЦИК на недействителните бюлетини и да се предприемат мерки 15-20% от гласовете на българските граждани да не изчезват.
„Настояваме ЦИК да вземе необходимото решение, което е нейно законово задължение – да направи анализ и да представи доклад и законодателни изменения по отношение на действителните бюлетини“, съветва експертът.
По думите му и на последните избори е видно, че СИК отново се оказва слабото звено.
Тези факти сочат и резултатите от проведеното от „Прозрачност без граници“ изследване: 46% от анкетираните извеждат като основен проблем неучастието в изборите, 34% – купения вот.
„Това значи, че има огромна част от българите, които не вярват, че изборите решават живота им и това е следствие от начина на провеждане на изборите. Този анализ трябва да се направи сега, а не в навечерието на следващите избори“, каза Калин Славов.
Втори важен акцент са направените промени във финансирането на политическите партиии драстичното спиране на субсидиите. От тях е последвало, че партиите без гаранции за независимост остават в ръцете на свободния пазар, а това е „размяна на власт срещу пари“.
И на трето място – за младите хора „политика“ е мръсна дума. Според младите политиците не работят за общественото благо – това смятат 55% от анкетираните, 32% свързват политиката с корупция, а тези цифри обясняват и защо младите напускат страната.
На повече подробности се спря Ваня Нушева от асоциацията. Според нея резултатите от наблюдението в деня на изборите, които са представени в доклад, посочват два факта, върху които трябва да се работи.
Оказва се, че много малък брой избиратели са в състояние да подменят и променят волята на мнозинството постоянни жители в дадено населено място. Изследване в 265 общини показва, че промените в Закона за гражданската регистрация относно настоящия и постоянния адрес не работят добре, там все още има нерешени проблеми.
Наблюдението по места показва, че се позволява трети лица да регистрират избиратели (например изборите в Кресна) и граждани могат да бъдат пререгистрирани от едно в друго място, без да са информирани.
От „Прозрачност без граници“ настояват ЦИК да направи избирателен регистър.
Проучването показва, че в регистъра, поддържан от Сметната палата, на местните избори има над 6000 регистрирани участници и 66 партии, броят на регистрираните дарения е 1884, а юридически лица са получавали дарения от 400 и 100 000 лв.
Изследването на асоциацията има наблюдения и в рамките на изборния ден. От тях следва основният извод, че има много силно влияние върху купения и контролирания вот – с акцент върху контролирания.
Отразено е също, че има влошаване качеството на работата на секционните комисии – по отношение на боравене с бюлетините и протоколите, а организационните нарушения са над 2/3.
Големият проблем, който се е откроил по време на местните избор, е високият дял на недействителните бюлетини – Видин, Монтана, Разград, Силистра, Габрово, Велико Търново, Ловеч – близо до 20% от бюлетините за общински съветници са били недействителни. Има и места, където стигат 30% недействителните бюлетини – Правец, Бобошево, Монтана – 22%, Чирпан, Котел, Раковски, Септември.“Това са стойности, които няма как да не предизвикат тревога.
Настояваме за анализ на резултатите. Трябва да се отварят чувалите и да се направи анализ на какво се дължат толкова много недействителни резултатите и това не е с цел оспорване на резултатите, а да се предприемат мерки за в бъдеще“, обясни Ваня Нушева.
По думите й и на останалите експерти е необходима коренна промяна в начина на администриране на изборния процес – избирането, обучението и боравенето с изборните книжа, да се спре с практиката да се разнасят бюлетини, да се въведе машинно гласуване, оптични скенери за преброяване.
Извод също е, че е имало голямо купуване на гласове – все повече гражданите гласуват под натиск на лидери на местни общности, работодатели и представители на местната администрация.
2% от анкетираните са признали, че са гласували срещу заплащане, 3.5%, че са гласували под натиск – от работодатели или партии, а 7% не са дали отговор, което експертите слагат в процента с купуването на гласове.
Така се оказва, че на последните избори 12% от анкетираните в проучването на „Прозрачност без граници“ са купени гласове. Данните са от социологическо изследване на „Алфа Рисърч“, поръчано от Прозрачност без граници“.
Проблем за хората пък са били негативна предизборна кампания с нападки – 28%, купуването на гласове – 34% и липсата на дискусии по проблемите на населеното място – 16%.
