Косатките, които все още имат баби по майчина линия, оцеляват по-дълго в сравнение с останалите, особено когато храната е оскъдна, пише БТА.

Ново изследване дава яснота върху рядък феномен при бозайниците – менопаузата.

Женските косатки спират да се възпроизвеждат, след като навършат 40 години, но продължават да живеят десетилетия след това. Този феномен се наблюдава само при тях, при хората и при три вида китоподобни – белуги, нарвали и гринди.

Според една от хипотезите тази характеристика, известна като „ефект на бабата“ при човека, позволява на женски екземпляри след менопауза да помагат на потомците си и при отглеждането на внуците. Досега обаче теорията не е тествана при косатки.

Новото проучване, публикувано в списание „Proceedings of the National Academy of Sciences“, разкрива, че от „ефекта на бабата“ полза има и друг вид: косатките.

За целите на изследването учените са анализирали данни за две групи косатки, обитаващи крайбрежията на щата Вашингтон, САЩ и Британска Колумбия, Канада, събирани в продължение на 40 години.

Отделните индивиди са идентифицирани по формата на плавниците, петната в близост до перката и разнообразните драскотини по телата им. Полът им е определен според различната пигментация около гениталиите, както и по размера на перката при възрастен екземпляр. Семейните връзки са идентифицирани чрез наблюдение на социалната организация в групите.

Учените са се фокусирали върху 378 индивида, за които е установено, че имат баби по майчина линия. Специалистите са открили, че при екземплярите, чиято баба е починала в предходните две години, смъртността е с 4,5 на сто по-висока, отколкото при останалите. Тази зависимост се е оказала още по-отчетлива, когато храната е била по-оскъдна.

С какво се обяснява това? Учените по-рано са установили, че по-възрастните косатки се изявяват като бавачки, водят групите си към по-изобилни на риба води и споделят плячката с по-младите.