Пороят от оставки се опитва да покаже, че имаме индивидуална вина – полакомил се отделният човек, демонстрирал наглост, проявил безочие, превърнал се в плячкаджия – да си ходи!

Така в късния соц се казваше, че отделни хора, на отделни места проявяват отделни нарушения на социалистическата законност, но иначе Партията е непогрешима, системата е стабилна, политическият строй е непоколебим, управлението е загрижено за благоденствието на народа.

Сега е моментът обществото да излезе от летаргията, да преодолее хипнозата, да прогледне и да постави точната диагноза на случващото се: Не, това изобщо не са отделни аморални и безнравствени, алчни и корупционни нарушения на отделни хора!

Това е стилът и методът на Партията, това е нейният колективен образ, това е начинът, по който тя употребява властта, това е нейната истинска същност.

Тук не става дума за индивидуални нарушения, а за колективно прегрешение. Не само заради удивителната масовост на явлението, а и защото цялата система на властта – служби, институции, структури, агенции – са виждали какво се прави, знаели са какво се върши, наясно са били как се присвоява, имали са пълна представа какви етични и правни норми се нарушават!

Ние трябва да осъзнаем, че случващото се е безпрецедентно по мащаб и размах, по нанесени щети и трудно преодолими последици! Никога в най-новата история на

България не сме имали подобна ситуация при която не в държавата ни има корупция, а държавата ни Е корупция!

Защото да си помислим – суша има в една страна, когато не падат дъждове и температурите са високи. Но има ли суша в пустинята? Не, няма – няма суша в пустинята, защото пустинята Е суша, сушата е другото име на пустинята, нейното естествено състояние. Точно така и у нас стигнахме дотам, че това, което се случва в държавата не е корупция, защото държавата Е корупция, защото корупцията е другото име на днешната ни държава, нейното естествено състояние.

А, както се пее в песента, това е толкова недопустимо!

Автор: Николай Слатински