Хората над 60-годишна възраст, както и тези с хронични заболявания, вече няма да бъдат задължително лекувани и изолирани в болница, ако са с коронавирус

Болничното лечение вече ще е по предложение на личния лекар в зависимост от това как протича заболяването. Отказът от болнично лечение ще се прави писмено и изрично. В такъв случай болният ще трябва да бъде задължително изолиран и/или лекуван вкъщи за 28 дни от датата на лабораторното потвърждаване на диагнозата му, пише Сега.

Това следва от нова заповед на здравния министър Кирил Ананиев, издадена късно във вторник, след като се разбра, че група адвокати са атакували в съда заповедта му за задължителна изолация и лечение при потвърдени случаи на COVID-19 за хората над 60-годишна възраст, както и за тези с хронични заболявания, независимо от клиничното протичане на коронавируса.

С новата заповед се променя и режимът и за другите две групи, които подлежат на изолация или настаняване в болница – „лица с тежко клинично протичане като задух или затруднено дишане, поява на храчки или хемоптое“ и „лица с невъзможност за изолация и лечение в домашни условия, независимо от клиничното протичане на заболяването“.

„Вече отменената заповед на министъра на здравеопазването, с която задължително щяха да бъдат лекувани на практика неограничен брой хора без преценка на индивидуалната нужда от това лечение, драматично се конфронтираше с претенциите за правова държава. Трябва да се подчертае, че липсва защитим обществен интерес от въдворяването на големи групи уязвими хора – на възраст над 60 години и страдащи от хронични заболявания, включително и деца, в лечебни заведения при все още неутвърдени лечебни алгоритми. От съдържанието на заповедта от 14 май, следваше, че напълно здрави хора, само поради наличие на положителна проба за COVID-19 ще бъдат принудени да претърпят нежелана, ненужна и неясна по съдържание, предвид липсата на симптоми, терапия в лечебно заведение. На фона на изнесената информация за значителен брой грешни резултати от изследване за наличие на коронавирус, това ни връщаше в едни не толкова далечни мракобесни времена“, каза пред „Лекс“ адвокат Снежана Стефанова. Тя е един от юристите, атакували първата заповед пред Върховния административен съд. Останалите са Мария Шаркова, Емилия Недева и Теодор Стоев.

Шаркова коментира пред „Сега“, че остава проблемът с обжалването на принудителната изолация, карантиниране и болнично лечение, тъй като няма предвидена специална процедура това да стана бързо, т.е. докато е в ход. Това обаче е проблем в Закона за здравето, който може да бъде променен от парламента, или атакуван пред Конституционния съд.

Жалбата

Делото срещу старата заповед сега остава без предмет и ще бъде прекратено. Адвокатите твърдяха в жалбата, че министърът е дописал закона и заповедта му е злоупотреба с право. Заповедта е нищожна, защото противоречи грубо на конституцията, на Конвенцията за правата на човека и на Закона за здравето, настояват те и допълват, че задължителната изолация е лишаване от свобода, а задължителното лечение е намеса в личния живот на хората.

Адвокатите обясняват, че министърът не може да определя групи пациенти по възраст, възможност за изолация или симптоми, които да подлежат на задължителна изолация в болница и болнично лечение. Законът за здравето регламентира, че регистрацията на някого като като пациент става само с неговото съгласие, освен ако в закон не е посочено друго, а медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие. Освен това пациентът по всяко време може да откаже медицинската помощ.

Конституцията пък забранява принудително лечение или санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи.

Законът за здравето предвижда задължителна изолация и/или болнично лечение при холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне. Но не дава право на министъра да определя в кои случаи изолацията е болница и в кои на други места.

За задължителната изолация и лечение могат да се произнасят единствено лекарите. Никъде законът не е предвидил задължителни критерии като възраст, вид хронични заболявания, симптоми и други общи белези, които не отчитат индивидуалното здравословно състояние.

Адвокатите твърдят още, че порок на заповедта е, че е немотивирана.

Те обясняват, че изолацията и принудителното лечение са две отделни мерки. Едната е насочена към ограничаване на конкретния заразоносител или болен, за да се избегне разпространението на заразата. Другата мярка е, за да бъде излекуван. Не е ясно защо в такъв случай хората над 60 г. подлежат на принудително лечение в болница, а хората под 60 г. имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не. Същото важи и за хората, които имат определени симптоми. Министърът не сочи данни, че хората с хронични заболявания, задух и са по-опасни за общественото здраве. Нещо повече – не са анализирани възможните рискове от престоя в болница, свързан с контакт с други патогени, вътреболнични инфекции и отражението им върху психичното им състояние.

С жалбата се искаше и спиране на изпълнението на заповедта в частта й за хората над 60 години и за хронично болните. Всяко задължително болнично лечение би им причинило сериозни вреди, твърдят адвокатите.

Те искат съдът на назначи медицинска експертиза, която да се извърши от епидемиолог, пулмолог и инфекционист. А Министерството на здравеопазването да бъде задължено да даде данни колко от потвърдените случаи с COVID-19, са хора над 60 г. и такива с хронични заболявания и колко от тях са изолирани и лекувани в лечебно заведение.