Години наред в държавата се внасят, горят или съхраняват боклуци, а из различни краища на страната никнат малки и големи ВЕЦ-ове, но досега това не правеше впечатление на министър-председателя, независимо от десетките предупреждения и сигнали. В характерния си пожарникарски стил той разпореди в четвъртък да се търсят възможности за временен мораториум върху вноса на боклук още от идната седмица и да се ограничи ползването на вода за производство на електроенергия. Това са само част от кризисните мерки на правителството за потушаване на общественото недоволство – защото едва ли биха довели до ефективно решаване на проблемите, пише mediapool.bg.

В разгара на водната криза в Перник и една след друга откриваните площадки с тонове вносен, но непреработен боклук, Бойко Борисов поиска още другата сряда да му се предложат съответните мерки.

Ако идеята му се реализира в чист вид, ще бъдат засегнати и бизнеси, които извършват нормална легална дейност, докато толерирани от властта бизнесмени като Христо Кавачки най-вероятно ще намерят спасителен изход, както многократно е ставало през годините.

Както е известно, има разлика между различните видове отпадъци и най-вече това, че голяма част от тях са рециклируеми. Общ мораториум върху вноса на отпадъци ще удари сериозно текстилната индустрия, която в последните години е доста активна в оползотворяването на старите дрехи. Подобна забрана би означавала, например, хилядите магазини за дрехи втора употреба да пуснат кепенците, а според изследване от 2018 г. половината българи пазаруват дрехи втора ръка. Биха се ограничили и възможностите за осигуряване на вторични суровини като ресурс, необходим за различни видове производства.

Всъщност и за двата проблема, които Борисов иска да реши с един удар, има много ясни режими за работа.

Както редица експерти са изтъквали, сегашните кризи с водата и вносните отпадъци са провокирани единствено от липсата на адекватен контрол и управление от страна на съответните институции.

Вносът на отпадъци е регламентиран от европейска директива и част от него е в разрешителен режим.

Влизането на опасни (със съответното позволение) и на рециклируеми отпадъци у нас, се следи от митниците, а дейността на регистрираните над 1000 фирми в България за търговия с отпадъци, внос и преработката им бе трябвало да се следи изкъсо от съответните регионални инспекции. Последните прокурорски проверки в Плевен, Враца и ТЕЦ „Брикел“ показаха, че проблемът е в начина, по който се съхраняват отпадъците и незнанието на отговорните органи дали те се преработват или горят.

А наличните и бъдещите боклуци?

Ако бъде въведена, забраната за внос на отпадъци няма да реши проблема с онези, които вече са благополучно пристигнали в България и за които държавните органи няма представа къде са, за какво са и какво се прави с тях.

Важно е да се напомни, че замърсяване може да възникне и от неподходящо съхранявани отпадъци, които са „българско производство“.

Едва ли някой се заблуждава, че като се спре вносът, ще изчезнат планините смет и българите ще спрат да генерират нови боклуци.

Освен това всяка страна има вменени ѝ от Европейската комисия за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Европейските организации, занимаващи се с това, често използват рециклиращи мощности в чужбина, за да изпълнят ангажиментите си и да не плащат санкции. Така например преди години българските организации за рециклиране изнасяха отпадъци. Това е и начин за решаване на проблемите на общини, които нямат достатъчно депа за съхранение на отпадъци и ги продават за горене в чужбина. България бе обсъждана преди време от общината в Рим като дестинация за решаване на проблема с купищата отпадъци в града.

Принципно това не би трябвало да е проблем, а решение на проблеми. Но няма как да стане, ако контролните органи не са мястото си. И Борисов, и главният прокурор Иван Гешев се възмущават, че България била станала разграден двор за чуждите боклуци, но вината за това е изцяло на властта, която е създала предпоставки за процъфтяването на тази характерна симбиоза между сенчест и легален бизнес.

Когато го няма контролът

Българската рециклираща индустрия е водеща на Балканския полуостров. В страната са изградени редица мощности за преработка на отпадъци. Не случайно от десетилетия съществува понятието вторични суровини, а в последно време те са част от прокламираната от Европейската комисия кръгова икономика като начин за намаляване на депонираните отпадъци и превръщането им в ресурс.

Този вид бизнес е печеливш и създава работни места, но над него тегне и сянката, че е „мръсен“ не просто в буквалния смисъл на думата. Но за да върши „мръсната“ си работа и да изкарва пари, му трябват институции, които услужливо да си затварят очите, обикновено срещу съответно „възнаграждение“. Когато ангажираните с него фирми са получили картбланш спокойно да горят отпадъци без разрешителни и без пречистващи инсталации, очевидно няма проблем разкъсани бали боклуци да стоят и да се разкапват с години на един ограден терен.

ВЕЦ и сега са на опашката за водоползване

Настояването на премиера да се ограничи ползването на вода за производство на електроенергия очевидно е провокирано от масовите твърдения на кметове и граждански организации, че частни хидроцентрали източват питейните язовири. Досега е обявена само една такава проверка – на яз. „Бебреш“, и се оказа, че всичко е наред, защото хидроцентралата, която е собственост на фирма ,свързвана с бащата на бившия шеф на „Лукойл България“ Валентин Златев, не работела от септември 2018 г. За ВЕЦ-а на яз. „Студена“, собственост на „ВиК Перник“, в което 51 на сто държи държавата, а останалите са на общината, обаче не се е чуло да има инспекция дали пък от там не е източен водоемът.

Сега енергийното министерство ще трябва да се потруди да измисли някакви мерки, за да угоди на Борисов. От асоциацията „Хидроенергия“ твърдят, че и в момента при одобряването на месечните разрешителни за ползване на вода от язовирите правилото е от наличните обеми първо да се гарантират нуждите на населението, а след това на промишлеността като от предприятията последни във веригата за достъп до водоемите са ВЕЦ-овете.

Месечните разрешителни за водоползване явно се разписват по инерция от екоминистъра, който не си прави труда да погледне числата, които одобрява. Иначе Нено Димов, който сега е за постоянно в ареста по обвинение за водната криза в Перник, щеше да види как стоят нещата с яз. „Студена“ далеч преди ноември, когато бе въведен водният режим. А преди дни – случайно или не, но съвсем безпрецедентно, прокуратурата публикува показанията на разпитвани по делото на Нено Димов, от които става ясно, че проблемът с безводието в Перник е бил предизборно неглижиран.

Хидроенергетиката – зло или необходимост

Неправителствени и прородозащитни организации от години предупреждават за тревожното нарояване хидроцентрали по язовири и речни корита.

Забележително е, че към момента липсва систематизирана информация точно какво е потреблението на вода от хидроцентралите.

Те обаче имат съществен принос за производството на електроенергия и за изпълнението на поставяните от ЕС цели за дял на възобновяемата енергия в крайното потребление на ток. Хидроцентралите вече са факт и отново отговорност на управляващите е да намират баланса между околната среда и енергетиката, още повече заради по-ниските цени на техния ток спрямо останалите възобновяеми източници. Средно претеглената цена на енергията от вода през 2016 г. е била 74.5 лв/МВтч, докато тази от вятър е струвала 176 лв./МВтч, а от слънце – 551 лв/МВтч.

В момента реално България постига своите ВЕИ цели предимно чрез енергия от вода. Делът на ВЕЦ в общия микс на възобновяемите енергийно мощности надхвърля 65%, по данни на асоциацията „Хидроенергия“, предоставени на Mediapool. Според тях през 2016 г. на територията на страната са инсталирани общо 3327 МВ хидромощности, които са произвели през същата година над 4.438 млн. МВтч електроенергия. Над 2700 МВ от водните мощности са на 30-те ВЕЦ-а на държавната НЕК, които обаче са на язовири, специално проектирани за енергийни нужди и неизползвани за питейни нужди. Освен това над 55 на сто от производството на ток от вода се пада на хидроцентралите на НЕК.

Хидроцентралите заемат 26 процента дял от инсталираните мощности за производство на електроенергия през 2016 г., а като производство на ток – 12 на сто. Частните ВЕЦ с мощност до 10 МВ са 237 броя и тяхната обща мощност е 489 МВ. Тоест, те заемат под 15 процента от всички хидроцентрали у нас. Факт е, че има значение къде точно са построени и дали не нарушават сериозно водния и екологочния баланс на съответното място. Това би трябвало да е съобразено при издаването на разрешение за строежа им. От асоциация „Хидроенергия“ твърдят, че дори и да бъде ограничено тяхното водоползване, ефектът им върху запазването на обемите на водоизточниците ще е доста малък.

Изместване на фокуса от течовете

Според данни на НСИ за 2018 г. индустрията остава основният потребител на вода и харчи 70.7 на сто от общото количество. 15.5 процента се падат на населението, а 13.3% – на земеделието и рибните стопанства. Останалото се ползва от сектора на услугите. Статистиката сочи още, че нараства повторното използване на води от промишлените предприятия от техни водоизточници в затворен цикъл.

Стряскащо е обаче, че от подадените през 2018 г. от водните оператори 885 млн. куб. м вода за населението, до хората са стигнали и са фактурирани едва 39.8% от това количество. Общите загуби по ВиК-мрежата през 2018 г. се оценяват на 499 млн. куб. м или 56.4% от взетата от язовирите вода.

За да спрат течовете, са необходими милиарди левове инвестиции, което обаче означава поскъпване на водата, а това не се харесва на избирателите, а следователно и на политиците.

Борисов е премиер вече трети мандат, а водната реформа е все така мъчителна и все така доникъде.

Досега институциите не са дали официално аргументирано становище за причините, довели до водната криза в Перник, както и за вноса на отпадъци. Предприемането на каквито и да е стъпки за решаване на проблеми от подобен мащаб, особено когато ангажират милиарден ресурс от данъкоплатците, засягат редица бизнеси и имат дългосрочни последици, е редно да бъдат сериозно и компетентно обосновани.

В противен случай те ще са предварително компрометирани и вместо ред в системата, може да генерират още по-голям хаос, от който отново ще възползват онези, които и досега са нарушавали правилата в сговор с държавата.