От създаването си през 1985 г. в малко люксембургско градче, Шенгенското пространство се превърна в един от най-емблематичните и осезаеми резултати от европейската интеграция: цели поколения са свикнали да пътуват през границите, без да е необходимо да носят паспорт или да преминават граничен контрол.

Докато Шенген първоначално беше създаден паралелно с Европейския съюз, в крайна сметка той беше включен в законодателството на блока и сега действа като централен стълб, поддържащ единния пазар.

Сега зоната обхваща 26 държави, включително 22 страни от ЕС, и почти 420 милиона граждани.

Но шепа страни от ЕС все още не са се възползвали от предимствата на пътуването без паспорт.

Такъв е случаят с България и Румъния, две държави, които се присъединиха към ЕС през 2007 г. и търпеливо чакаха на прага на Шенген.

Двете наддавания никога нямаше да бъдат лесни, но след повече от десетилетие на опашката процесът се превърна в източник на разочарование за София и Букурещ.

Присъединяването към Шенген изисква, наред с други неща, прилагане на общи правила, правилно управление на външните граници, споделяне на информация за сигурността и ефективно полицейско сътрудничество.

Правителствата настояват, че са изпълнили необходимите критерии преди години. Миналото лято те дори се присъединиха към общата визова система на Шенген като участници само за четене, въпреки проверките на техните граници.

Европейската комисия и Европейският парламент са недвусмислено на тяхна страна: изпълнителната власт многократно потвърди, че кандидатите са изпълнили всички технически условия, докато евродепутатите критикуваха изключването им като дискриминационно.

България и Румъния са толкова убедени в готовността си, че поканиха проучвателна мисия от експерти да посети техните страни и да направи допълнителна оценка.

Но остава една пречка: политиката.

Последната зелена светлина трябва да дойде от Съвета на Европейския съюз, който събира министри от 27-те страни от ЕС. Одобрението на нов член на Шенген трябва да бъде подпечатано с единодушие, което означава, че едно „не“ може ефективно да замрази целия процес.

Съобщава се, че през 2011 г. на двойната кандидатура се противопоставиха Франция, Германия, Финландия, Швеция, Холандия и Белгия поради опасения, свързани с корупцията, организираната престъпност и съдебните реформи.

През следващите години въпросът беше поставен на преден план няколко пъти, само за да бъде тихомълком потулен от Европейския Съюз. Миграционната криза от 2015 г., която се превърна в лакмусов тест за Шенген, допълнително помрачи надеждите за приемане. Но ситуацията започна да се обръща след кризата с COVID-19.

Запълване на пропуските, които остават

По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон отвори вратата за присъединяването на България и Румъния, като същевременно разкри планове за реформиране на безпаспортната зона, включително чрез създаване на министерски Шенгенски съвет за ускоряване на колективните действия по време на криза.

„Трябва да реформираме Шенген“, каза Макрон през февруари. „Не може да има свобода на движение, ако не контролираме външните си граници.

Месеци по-късно, през август, германският канцлер Олаф Шолц изрази подкрепата си и публично обеща да работи, за да видят Румъния и България „да станат пълноправни членове“.

„Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и ние трябва да го защитаваме и развиваме. Това между другото означава затваряне на пропуските, които остават“, каза Шолц пред публика в Прага.

Както при всяка друга тема в политиката на ЕС, одобрението от Париж и Берлин беше от съществено значение, за да се придвижат нещата напред и да се повлияе на други неохотни страни да заемат позиция.

Финландия, Швеция и Дания еднакво смекчиха позициите си, казаха официални лица пред Euronews, въпреки че Швеция има ново дясно правителство и Дания провежда избори следващия месец.

През октомври Европейският парламент прие нова резолюция – петата по рода си от 2011 г. насам – засилвайки натиск върху политиците да одобрят незабавното приемане на България и Румъния.

Парламентът „е разтревожен, че през 11-те години оттогава Съветът не успя да вземе решение“, пишат депутатите в своя текст, който не е правно обвързващ.

Но само дни по-късно холандският парламент прие своя собствена резолюция, призовавайки правителството на министър-председателя Марк Рюте да наложи вето на двете молби, докато не бъдат проведени допълнителни разследвания.

Холандските депутати твърдят, че разпространението на корупцията и организираната престъпност в България и Румъния представляват „риск за сигурността на Холандия и цялото Шенгенско пространство“.

Това категорично противопоставяне изглежда противоречи на собствените думи на Рюте, който седмици преди парламентарния вот каза, че Холандия не е „по принцип“ против приемането на двете страни.

„Ние казваме, че всички страни, които отговарят на условията, трябва да се присъединят към Шенгенското пространство“, каза Рюте по време на скорошно посещение в Букурещ.

Говорител на холандското министерство на външните работи каза, че правителството се нуждае от актуална информация за „всички области, свързани с политическите решения“ около присъединяването към Шенген, включително нови доклади от Европейската комисия относно така наречения механизъм за сътрудничество и проверка ( CVM).

„Ще трябва да претеглим цялата информация, също и на политическо ниво, включително диалог с (националния) парламент“, каза холандският говорител пред Euronews.

„Това отнема време. След време ще видим кои стъпки са необходими.“

Стартирала през 2007 г., CVM оценява напредъка, постигнат от България и Румъния по отношение на съдебните реформи, борбата с корупцията и, в случая на България, борбата с корупцията и прането на пари.

Двете страни са най-ниско класираните държави-членки на ЕС в Индекса за възприятие на корупцията, публикуван всяка година от Transparency International, въпреки че техните резултати не са далеч от тези на Унгария и Гърция, две дългогодишни членки на Шенген.

Въпреки очевидната им връзка, Европейската комисия „никога не е направила връзка“ между CVM и приложенията за Шенген, каза говорител пред Euronews.

Решението идва от политиците.

Доброволната проучвателна мисия, предложена от София и Букурещ, се проведе през първата половина на октомври и окончателният й доклад в момента се разглежда от страните членки.

Констатациите са „изключително положителни“ и доказват, че и двете страни са „повече от готови да се присъединят“, според Комисията.

Чешкото председателство, което в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и е натоварено със задачата да ръководи дебатите, превърна разширяването на Шенген в един от основните си приоритети.

Но часовникът тиктака: следващият – и вероятно последен – шанс Прага да подложи на гласуване отдавна отлагания въпрос ще бъде на 9 декември, когато е планирана среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи.

Само единодушно одобрение може да премахне проверките по всички вътрешни граници.

„Не се заблуждавайте: гласуването в [Съвета на ЕС] има силен политически компонент“, каза румънският президент Клаус Йоханис след среща с Марк Рюте.

„Това не е лошо, така работи Съюзът„, добави той.

Източник: EuroNews