Това е баба Боряна.

Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.

На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом. Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа. Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата. И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се когато седнах до нея и я попитах – как е!

Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло накрая ми каза: „Ще кажа, че съм добре!“

Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена. Тя ме посреща когато отивам на работа и когато се прибирам от работа. Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на Тодов Каблешков в София, и ако имате път на там, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.

В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: „А, ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?“.

Когато я попитах, дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него, и тук за съжаление държавата също я няма!

Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.

Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем!

Затова нека помогнем на баба Боряна! Ще съм радостна ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!

Добромира Велчева, Фейсбук