Имот за стотици хиляди левове на актьора Иван Ласкин в Пасарел се превърнаха в змиярник – многобройните наследници не могат да се разберат за продажбата му.
Китното село Пасарел се намира на около 30 километра от София и винаги е било притегателно като магнит за почитателите на виладжийския начин на живот, природата и чистия въздух. Малцина обаче знаят, че в него е преминало детството на един от най-обичаните български актьори Иван Ласкин, пише в. „Уикенд“.
Далеч преди родата му да се премести в Банкя и сериалът „Васко да Гама от село Рупча“ да го изстреля в звездния небосклон на актьорската професия, малкият Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав.
Местните казват, че лошото момче на българското кино и театър бил доста хрисимо дете. Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, за да бере чуждите черници и череши. Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите власти. Благодарение протекциите на местния партиен секретар открили кръчма в къщата си в центъра на Пасарел. Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и легендарния в годините на соца „облак“ – мента с мастика. Бащата на Ласкин бил зет, но определено имал интерес към спиртните напитки и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на фамилията имало и казан за производство на домашна шльокавица – нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в границите на умереното за българина – по малко, но редовно – всяка вечер.
Три месеца след смъртта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени роднини на актьора, които биха могли да разкажат нещо повече за една от любимите звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието в началото на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като уточнява, че отдавна не е сграда, а руина. Наставлява да сме внимава, ако някой реши да влезе в двора, защото имало много змии и гущери. Никой не чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите само това и чакали – да си намерят пущинак, който да обитават.
Оказва се, че прабабата на Ласкин е негова стринка. Дядото с бастун дава напътствия да потърси баба Латина, която е живата история на населеното място и която всички наричат Тина. 85-годишната жена знаела всичко, защото била съседка на фамилията. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на млади години. После житейските им пътища се разделили…
„Семейството има имоти в селото. И ниви имат, ама всичко пустее, а това струва много пари, които буквално изтичат из ръцете им. Чудим им се как не ги търсят. Земята при нас е скъпа, почти като в София, и вероятно ще се делят милиони, ако многобройната рода на дядото на Иван се събере и реши да продава, но те не предприемат никакви действия. Може и да не са в България. Пръснаха се. От години не са идвали в селото. Иван и братята му ловяха риба като деца. Имаха колелета и ходеха по водоемите, но това беше много отдавна. После се чу, че Иван се е снимал във филм, че е дете – звезда. Преди това не го знаехме, не му обръщахме внимание. Беше дете като всички деца. Като възрастен какво е правил – не знам. Може и да е пиел, ама тук всички пият, ха-ха-ха. Пие се – кой колкото има. Не пие този, който няма възможност“, през смях разказва старецът и дава наставление, че джанките в двора на Ласкини са цъфнали, но вече няма кой да ги бере като станат готови за джибри.
Прикрива уста с ръка вдига бастуна и повтаря адреса на баба Тина – сакън да не се обърка някой в криволичещия асфалт на единствената главна улица. Къщата й е точно срещу наследствения имот на Ласкин. Пред двора на старата госпожа като стража е застанало кучето Пуфи, което единствено се осмелява да прескача найлоновата ограда в двора на Васко да Гама за да гони врабчета и пеперуди. Върти опашка и посреща всички гостоприемно, докато стопанката му се мъчи да стане от кревата. Спретнатата баба Тина посреща гостите си с усмивка и казва, че й е приятно да посреща хора. Преди да се разприказва обаче, пита можем ли да познаем на колко години е. Следват няколко предположения, които буквално я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и разговорът започва като по вода.
„Имотът на Ласкини е скъп. Собствениците му починаха отдавна. Бяха 4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, защото тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше учител в основното училище и тук се запозна с баба му и се ожениха. Беше бивш активен ремсист и по тази линия го прехвърлиха на работа в Банкя. Беше шеф на АПК в Банкя. Майка му помагаше на баща си да върти едно заведение. На мястото на къщата някога беше селската кръчма Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 г. После я национализираха и направиха магазин за хранителни стоки. След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 г. стана здравна служба. Имаше лекар, зъболекар и аптека. После временно я взе Съветът за строителния отдел към кметството. Абе, ставаха разни трансфери. И най-накрая с мъжа си дойде да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката щерка от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя замина с него и оттогава къщата замря. Поддържаха я известно време, но постепенно я изоставиха. Към 1990 г. като се върна Митко, загина в катастрофа край Пасарел и така започна разрухата на имота. Никой не влизаше в нея. Тя започна да се руши, керемидите й изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я миналата година, изкараха боклуците от нея, но тя пак обрасна с трева. Всеки хвърля боклуци в двора. Бяха пуснали обява за продажба на парцела, но нещо не се разбраха наследниците“, разказва баба Тина.
Тя обаче не е наясно с личните семейни истории на Ласкини и хал-хабер си няма защо таткото на Иван е зарязал майка му. „Казваха, че Славчо много пиел, ама то кой ли не пие? Само че за някои се знае, за други – не“, защитава го старицата.
Оказа се, че Ласкини отдавна са напуснали селото и са се преселили в София и Банкя. От някогашната къща на два ката няма и помен. Покрив и стени са сринати до камък от безхаберие и разправии в рода. Никой не го е еня за дома на дядо Иван, чието име носеше Иван Ласкин.
Разрухата на имота започнала със смъртта на възрастния мъж. Четирите му дъщери се пръснали по четирите краища на света барабар с домочадието си. Една от тях заминала за Италия с мъжа си. Двамата започнали работа в посолството ни и повече не стъпили в отечеството си. Други две останали в София, а третата пътувала непрекъснато в чужбина по важни дела. Децата им имали свои деца и живот.
Така с времето старата къща с единствената селска кръчма се превърнала в руина, а дворът-в змиярник. За да не бродят из него скитащи кучета и да не препикават дърветата почерпени граждани, от кметството се принудили да сложат найлонова ограда, колкото да рамкират градинската площ И пак от кметството разрушили остатъците от дома, за да не паднат върху някой минувач и да направят беля. Заради близостта на имота до столицата той е апетитна хапка за всеки предприемач. Мерак на мястото хвърлил пасарелец, който дълги години живеел във франция и имал скатани левчета в джоба.
„Едно момче тука, Емил се казва, искаше да го вземе, да го разчисти, да сложи маси и столове и пак да стане заведение. Той е от търговско потекло и щеше да го съживи. Наследниците обаче са много и има някакво неразбирателство между тях“, тъжно констатира баба Тина.
Многолюдната рода на Иван Ласкин всъщност обхваща две села – софийското Пасарел по линия на майка му и самоковското Алино – по линия на баща му Славчо. Имоти и на двете места имало бол, но мераклии да ги стопанисват липсвали. Така обработваема земя за милиони буквално пустеела. За фамилията на актьора в Пасарел се говорело, че отдавна била прокълната. Десетки жени пустосвали бабата и дядото на Иван, че разливали мъжете и отмъквали парите им, наливайки ги с алкохолни питиета. Тежките думи в крайна сметка застигнали Ласкини, защото по мъжка линия всички угасвали от страст по чашката.
Дори къщата била съборена от общинските власти, тъй като станала опасна. Някога тя е била сред символите на селото и е претърпявала куп трансформации – фамилна къща, кръчма и селски здравен пункт, в който по времето на Тодор Живков имало лекарски и зъболекарски кабинет, но после всичко замряло. Мълви се, че от завист и хорски клетви…
