През последните десетилетия заклещеният в бързея кораб бе също толкова голяма атракция, колкото и самият водопад.

Много хора са идвали до Ниагарския водопад, за да чуят историята на двамата спасени моряци, чиито кораб се забива в един от бреговете на бързея през 1918 г.

Сто години по-късно останките от кораба все още са там и не бяха помръдвали от мястото си до преди една седмица.

След силна буря, която удари североизточната част на Щатите миналият четвъртък, корабът се освободи от здравата хватка на водопада, в която бе стоял цял век.

Още в петък сутринта бе съобщено, че корабът се е придвижил с около 50 м надолу към течението.

„Мислех си, че ще стои там завинаги”, казва Дейвид Адамс, изпълнителен директор на Комисията за парковете Ниагара.

„Този кораб е тук от повече от 100 г. Той е част от историята на Ниагарския водопад”, добавя Адамс.

„Корабът е паметник на храбростта, екипната работа и сътрудничеството, което довежда до успешното спасяване на двама американски моряци, които са били на борда”, казва Джим Хил, надзирател на културното наследство към Комисията за парковете Ниагара.

Хил добавя, че сега усещането е, че сякаш този спомен, този паметник на едно значимо събитие „ги напуска”.

Представителите на парка смятат, че комбинацията от високи води, силни ветрове и вече ръждясалата структура на кораба са допринесли за неговото откъсване от брега.

В следващите седмици предстои да се направят наблюдения, които да предскажат дали корабът ще се движи още надолу по течението и дали може да застраши по някакъв начин сигурността на посетителите на водопада.

Ако се окаже, че подобна опасност съществува, то отговорните лица ще организират акция за изваждането на кораба от водите.

„За момента сме сигурни, че корабът няма да се движи по-надолу. Все пак, ако решим, че има някаква опасност, ще преразгледаме всички варианти”, казва Дейвид Адамс.