За първи път ме нападна, когато бях на 21, бременна в третия месец. Защото ми се беше обадил приятел по телефона. Започна с обиди, после ме завлече в хола и ме заблъска в мебелите. След като всичко свърши, стоях там, а той отиде да пуши цигара. Извика ме, докато още бях с размазан от плача грим и каза „Ама гледай колко си хубава така размазана. Много те обичам такава.“

Здравейте, аз съм Диана и представлявам една от всеки четири жени в България, които стават жертва на домашно насилие.

За много от вас въпросите “Kъде си?” и “С кого си?” са обикновени жестове на внимание. При мен тези въпроси предшестваха заповеди като „Прибирай се веднага!“ Не, не съм тийнейджърка, на която татко се кара, а жена, която изпитваше постоянен ужас от позвъняването на телефона и завъртането на ключа в ключалката.

Изолира ме от всички мои приятели, познати и близки. Беше ми забранил да работя, с детето сме стояли без ток в най-студените месеци. Удрял ме е, отвличал ме е, изнасилвал ме е, но нали сме семейство – тези неща не се броят! „Това са семейни работи.“, казваха и отминаваха. И до днес, ако някой ме прегърне в гръб, изпитвам отвращение.

Повратната точка, в която взех решение никога повече да не виждам този човек, започна със съобщение: „Вдигни си телефона, курво, ще те пречукам!“ Когато се прибрах тази нощ, аз се родих отново. Моето старо аз умря под ножа на човека, който се кълнеше, че ме обича. Опря го в гърлото ми пред сина ни. Видях ужаса в очите на детето и разбрах, че всичко е преминало границата. Помолих се на вселената да оцелея тази нощ, като си обещах никога повече да не допусна този човек до себе си и до детето.

Сега, години по-късно, се чувствам щастлива и се радвам, че взех това решение. Тук съм, за да посъветвам жените в сходно положение – не чакайте утре, защото утре може да не дойде. Изхвърлете страха и срама и се борете с всички сили! Насилието не е само ударът в лицето, то удря и в сърцето, а там никога не заздравява.

Денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие – 0800 18 676