Преди време прочетох, че всеки народ има определено време на земята, след което отстъпва мястото на други народи, с по-нови и млади гени. А България е стара, много стара държава.
Това, което е ужасяващото, че краят се случва толкова скоротечно. Човешката и социална деградация приличат на проказа, която разкапва обществото и отделния човек, докато от него остане чудовище, което се моли да умре.
Тъжно е. Опитвам се да се убедя, че все още има здрави гени в народа. Че има свестни и мислещи. След което излизам се се сблъсквам с такава катастрофална простащина, егоизъм и дебилност, че не мога да повярвам на очите си. Наред с кървавата алчност на новите богаташи, които изплюскват всички ресурси на държавата като диви варвари, заклели се да оставят само земя, посипана със сол.
И най-страшното е примиреността на деградиралото стадо, което блее от възторг по палачите, но е готово като побеснял вълк да се нахвърли върху себеподобните, които се опитват да му отворят очите и да го накарат да види реалността.
Нищо вече не ни трогва. Нищо не ни вълнува /освен турските сериали и промоциите в Била/. Нищо не ни впечатлява. Върху олтара даваме в човешко жертвоприношение децата си, семействата си, любовта, кариерата, социума. И ги заменяме с див егоизъм и брутализъм, решен на всичко, за да оцелее индивида. И без това крехките връзки в обществото са напълно прекъснати, общество няма. Имаме стадо полудели овце, които се ръфат помежду си и чакат с надежда края, който ще ги освободи от ежедневния ужас.
Народът ни се е изродил и извратил. Губейки всички човешко и българско. Загубил духът си.
Дори не си отиваме достойно. Няма да има последна битка. Няма да има българи, умрели достойно под знамето. Няма да има герои. А историята просто ще запише: те се предадоха. Тук някъде е краят на България.
И както каза Славейков: Не народ, а мърша! С това започнах и с това ще свърша!
Не искам коментари. На леглото на смъртник цветята и ръкоплясканията, още повече критиките, са неуместни. Да си отидем в мълчание – така, както живяхме!
Елена Гунчева
